SOS Детски селища Една институция в развалини – и ново, тежко подозрение

След като основателят Херман Гмайнер беше разобличен като извършител на неподобаващи действия, Falter-разследвания уличават организацията отново: Предавали ли са нейните шефове с години момчета на един богат голям дарител?

От разследване, FALTER 44/2025, 28.10.2025

Имейл [зачернено] до CM по друг повод – в PS препратка към картичка с указанието: приложено също и пожеланията на господин [зачернено] най-много бих искал директна обратна връзка от HK

AW от CM в PS: Отговор от Кутин: Три нощи в тренировъчния център са потвърдени. [зачернено] би трябвало да знае.

Функе-Боне живееше до смъртта си в Ашбах-Маркт в Долна Австрия. Там той беше известен човек. Също и „неговите наклонности бяха известни“, както казва една съседка. На снимката юбиляри са почитани от общината, те нямат връзка с обвиненията. Един имейл доказва, че Хелмут Кутин покани големия дарител още през 2017 г. – когато вече бяха известни посегателства и Функе-Боне имаше забрана за посещение в едно детско селище – в непалски SOS-тренировъчен център с деца

До преди няколко дни Херман Гмайнер още седеше на дървената пейка пред църквата Св. Йоан. Всички трябваше да видят бронзовата статуя на прочутия основател на детското селище. Сега Гмайнер е скрит. Той стои опакован в строителния двор на Фабрикщрасе 13 – далеч от центъра на малкия тиролски град Имст.

Тук Гмайнер след Втората световна война откри първото SOS Детски селища, тук той беше погребан през 1986 г., тук хората го почитаха като светец. Това свърши. Закрилникът на децата Херман Гмайнер, 103 пъти номиниран за Нобеловата награда за мир, многократно отличаван и почетен от папата, бил упражнявал спрямо най-малко осем момчета в SOS Детски селища „неподобаващи действия и неподобаващо отношение“. Това съобщи SOS Детски селища миналата седмица. Всяко от неговите засегнати лица получи 25 000 евро обезщетение. Това е максималната сума, която SOS Детски селища изплаща. Организацията за закрила на децата знаеше от 2013 г., но мълча дванадесет години – и продължаваше да рекламира с Гмайнер за дарения.

За SOS Детски селища най-новите разкрития са най-голямата цезура в историята на организацията. Даренията се сриват, доверието е изчезнало, също и вътрешно. Като „позор“ председателят на централната организация SOS Детски селища International определи дългогодишното прикриване на неговите колеги в Австрия и изхвърли основателката нация от общността на детските селища.

Вероятно SOS Детски селища и днес още щеше да мълчи, ако Falter в началото на септември не беше разкрил нередностите в детските селища Мосбург (Каринтия) и Имст: психическо и физическо неподобаващо отношение към деца, извършвано от хората, които всъщност трябваше да ги защитават – обгрижващи, педагози, заместващи майки, ръководители на село.

Falter разкри в началото на септември неподобаващо отношение в SOS Детски селища Мосбург в Каринтия. Една седмица по-късно се появи статия за насилие в детското селище Имст в Тирол. Разследванията задвижиха случая Гмайнер

Управителният екип обеща подобрение и реагира с реформена комисия на Falter-разследванията. Под ръководството на Ирмгард Грис, бивша председателка на Върховния съд и бивш политик от NEOS, органът сега разследва целия апарат SOS Детски селища. Това, че за неподобаващото отношение на Херман Гмайнер сега най-сетне се говори открито, е първият работен резултат на комисията.

Но докато Австрия е шокирана предвид дълбокото падение на Херман Гмайнер от закрилник на децата до лице с неподобаващо поведение спрямо деца, се отваря следващата бездна.

Засегната е точно втората голяма светла фигура на организацията: Хелмут Кутин. Близкият приятел на Гмайнер беше едно от първите деца на детското селище. След смъртта на Гмайнер той стана президент на SOS Детски селища International и SOS Детски селища Австрия. През 2024 г. Кутин почина, до последно почетен президент на SOS Детски селища, на 82-годишна възраст. Сега го уличават тежко документи, които бяха изпратени на Falter.

Кутин съзнателно допусна един предполагаем голям дарител с неподобаващ интерес към непълнолетни да получи достъп до момчета в детски селища. Там той ги е, както днес знаем, подложил на неподобаващо отношение. Също и управителят Кристиан Мозер, на длъжност от 2008 г. и поради нередностите в Имст и Мосбург освободен от длъжност, е знаел за неподобаващото отношение. Това доказват имейли, писма, вътрешни ревизионни и тримесечни доклади и едно изложение на фактите.

„Три нощи в тренировъчния лагер са потвърдени“, пише там например в един имейл от 2017 г. Зад безобидно звучащото изречение се крие една перфидна система на неподобаващо отношение. Защото нощите в един SOS-тренировъчен лагер в Непал, в който се намираха деца от детското селище, Кутин потвърди на един стар познат: Функе-Боне, заможен потомък на пивоварна династия, живеещ в долноавстрийската община Ашбах-Маркт, тогава на 87 години, починал през август 2022 г., голям дарител на SOS Детски селища.

Кутин трябва да е предусещал какво може да се случи в Непал. Той доказуемо, това доказват вътрешни документи, е знаел за неподобаващата наклонност на мъжа – и че той я изживява върху деца от детското селище. Още две години по-рано SOS Детски селища Непал беше наложило забрана за посещение на Функе-Боне. Причината: Мъжът беше принудил едно момче към орална физическа интимност, целунал беше две деца и беше принудил още пет да му покажат интимните си зони, както по-късно стана известно. В Австрия Функе-Боне още през 2014 г. хващаше деца от детското селище в слабините, потупваше ги по дупето, искаше да бъде сам с тях.

Всичко това е документирано в материалите. Шефовете в Австрия според един вътрешен доклад са имали „най-късно от 2015 г.“ знания за обвинения в неподобаващи действия срещу Функе-Боне. Те са знаели, че отново и отново се е стигало до преминаване на граници. „Кутин знае“, както се казва в едно вътрешно писмо от 2014 г.

Въпреки това Кутин и Мозер не държаха мъжа далеч от деца. Изпращаха си взаимно коледни и рождени картички, Кутин бил посетил Функе-Боне у дома, той му пожела през февруари 2013 г. „от цяло сърце да можете най-сетне да понесете Вашето трудно детство и младост чрез посещенията в Непал“. Лицето с неподобаващо поведение спрямо деца беше обгрижвано от организацията за закрила на децата.

Кристиан Мозер е от 2008 г. управител на SOS Детски селища, поради нередностите в Мосбург и Имст той в момента е освободен от длъжност

В крайна сметка той беше дарявал на организацията в продължение на много години пари – през 2010 г. дори 900 000 евро директно на SOS Детски селища Непал. За това Функе-Боне настояваше за контакти с момчета. И SOS Детски селища му ги даваше. Паричните суми бяха по-важни от благосъстоянието на децата.

Пред Falter SOS Детски селища не иска да потвърди съучастието на Кутин и Мозер. „Ние не назоваваме отделни лица в текущия процес на изясняване“, се казва в едно становище.

От кога големият дарител е имал право да нощува в SOS Детски селища, е неясно. „За индивидуални моменти или свързани с лица подробности ние не се произнасяме от съображения за защита на засегнатите лица и данните“, пише SOS Детски селища.

Вътрешните документи доказват: Кутин поддържаше най-добър контакт с мъжа и се грижеше лично за неговите желания. През 2003 г. президентът на SOS Детски селища беше информиран по факс, че Функе-Боне вероятно се намира в Непал. През 2005 г. се състоя първото доказано посещение в едно непалско детско селище. Функе-Боне спомена пътуването сам в едно коледно писмо до SOS Детски селища. Впоследствие той пребиваваше там отново и отново, често с месеци. „В Непал бях естествено и многократно тази година“, пише той в още едно коледно писмо през 2007 г. „Също и тази година бях над 2 месеца там; Санотими, Кавре и Лумбини“, отбеляза той през 2012 г. В трите непалски места се намират SOS Детски селища.

На церемонията по откриването на детското селище Лумбини през 2010 г. Функе-Боне седеше директно до Кристиан Мозер. В едно вътрешно съобщение президентът на SOS Детски селища Кутин описва празника: „По случай откриването на SOS Детски селища Лумбини ние поставихме господин Функе-Боне особено в центъра и той ‚разцъфна‘ и много се зарадва на признанието на неговото великолепно дарение.“

Функе-Боне спеше в детските селища, както става ясно от една имейл кореспонденция от 2010 г. с националния директор на SOS Детски селища Непал. Също и Хелмут Кутин знаеше „доказуемо“ за това, както документира едно вътрешно изложение на фактите от февруари 2023 г. Но никой не се намеси.

На дарителите е забранено да нощуват в селищата и да бъдат сами с децата. Това определят собствените „наръчници за спонсорство“ на SOS Детски селища. Правилата трябва да защитават децата. В случая на Функе-Боне те не го направиха.

Например през 2013 г. Тогава SOS Детски селища дори докара за господин Функе-Боне един непалски младеж в Австрия. В едно писмо до SOS-служител Функе-Боне помоли да покани непалския младеж, на 17 години, за три седмици в Австрия. SOS-служителят, тогава в екипа на днешната управителка Нора Дайнхамер и отговорен за обгрижването на частни дарители, не се колеба дълго. Той възложи на една колежка да кандидатства за виза за момчето. Националния директор на Непал той помоли за подкрепа в този „проект“.

Младежът трябваше след пристигането си да прекара първата нощ в SOS Детски селища Хинтербрюл в Долна Австрия. След това той спа в къщата на големия дарител в Ашбах-Маркт.

До днес тя стои в еднофамилния жилищен квартал в малката мостфиртелска община. Функе-Боне я беше построил тук в средата на 70-те години: плет от туя, двускатен покрив, мънички прозорци, стълба води към преддверието пред входната врата. На задната страна се простира градина.

Съседите си спомнят, че „господин Функе-Боне“ обичал да се обгражда с деца. „Неговите наклонности бяха известни“, казва една жена. Функе-Боне подарявал на деца шоколад и книжки за оцветяване и ходел с тях да плува на езерото. Отново и отново той канел преди всичко момчета у дома. „Забраних на сина си да ходи там“, казва един по-възрастен съсед.

Също и за момчето от Непал съседите могат да си спомнят. Функе-Боне твърдял, че като кръстник има право да води деца от детското селище у дома. Дали се е стигнало до неподобаващо отношение, не може да бъде доказано.

Една година по-късно една майка от детското селище документира за първи път посегателства на големия дарител. През лятото на 2014 г. Функе-Боне покани деца от SOS Детски селища Алтмюнстер (Горна Австрия) в един селски двор в Ашбах-Маркт. Присъстващата майка от детското селище описа излета на един SOS-служител по имейл. Функе-Боне потупал едно момче, то беше на осем години, с дясната ръка по дупето и с лявата „в слабините“. Той обещал на децата, че следващото лято могат да пренощуват при него, „сами без обгрижващо лице“.

Отговорните от SOS Детски селища реагираха колебливо на съобщението на педагожката. Те нито обвиниха Функе-Боне, нито съобщиха инцидента на компетентните власти. И те не забраниха на Функе-Боне и посещението на детски селища. Единствената последица за милионера: „Няма физически контакт с децата, който надхвърля ръкуване“, както пише в едно вътрешно изложение на фактите. С голям дарител шефовете на детското селище не искаха да се скарат.

В непалското SOS Детски селища Лумбини големият дарител често пренощуваше с месеци в къщата за гости

Дори и тогава не, когато SOS Детски селища Непал през 2015 г. произнесе забрана за посещение на Функе-Боне. Децата бяха съобщили за „инциденти“ с големия дарител. Какво се беше случило, SOS Детски селища Австрия изобщо не искаше да знае толкова точно. С този лапидарен отговор от Непал в Инсбрук се задоволиха: „We don't speak about it.“ В едно писмо Функе-Боне се оправдава: Две деца се били качили при него в леглото: „They was (sic!) happy therefore and homefeeling.“

Вместо най-сетне да включат властите, SOS Детски селища продължи да ухажва мъжа. Защото големият дарител заплашваше „да изтегли своите средства от SOS“ и „да разкаже всичко“. Според вътрешните документи Хелмут Кутин трябваше да предотврати това. Той бил посетил Функе-Боне и говорил с него.

До 2020 г. SOS Детски селища остана в контакт с Функе-Боне. „Ние вече многократно Ви съобщихме, че като посетител в SOS Детски селища в Непал винаги сте сърдечно добре дошли, нощуване в SOS Детски селища обаче не е възможно. Моля Ви да приемете това решение“, се казва например в едно писмо до големия дарител. Но с удоволствие щели да помогнат „при търсенето на хотели в близост до SOS Детски селища. Също така можем да Ви возим и до и от хотела.“

Едва седем години след посегателствата върху момчето от SOS Детски селища Алтмюнстер и шест години след забраната за посещение в Непал организацията реагира на огромен натиск отвън. Една сигналоподателка в Непал съобщи за неподобаващите действия на осем деца от Функе-Боне. SOS Детски селища International обвини случая на 1 декември 2021 г. пред австрийските власти.

Колегите в Австрия продължават да се дърпат. Управителното ръководство на SOS Детски селища се било „след правна проверка решило против подаване на сигнал до прокуратурата“, се казва в едно писмо от 2 декември 2021 г. Нямало да бъдат предприети „по-нататъшни стъпки“ срещу заподозрения, защото „при Кутин беше в последна инстанция“. Почетният президент продължаваше да държи ръка над големия дарител.

Една седмица по-късно, на 9 декември 2021 г., SOS Детски селища Австрия накрая все пак подаде изложение на фактите до прокуратурата. Защо организацията реагира толкова късно, тя не казва на Falter.

През лятото на 2022 г. криминалната полиция позвъни при Функе-Боне в Ашбах-Маркт. „Но него го нямаше“, казва кметът Мартин Шльоглхофер, който присъстваше на обиска на дома. Заподозреният лежеше в болница, няколко дни по-късно той почина на 93 години.

Случаят на големия дарител бил „от самото начало“ забавян, констатира една независима експертна комисия по поръчка на SOS Детски селища International години по-късно. Било „обезпокоително“, че организацията чрез своето поведение „вероятно е попречила на правилното провеждане и приключването на производството“. Публично тази критика никога не беше тематизирана.

С обвиненията срещу Функе-Боне SOS Детски селища излезе в публичността едва след неговата смърт. Множество медии съобщиха за един зловещ дарител, който е заподозрян, че е подлагал деца на неподобаващо отношение. Сега искали да разследват каква отговорност има Австрия, се казваше от управителния екип. Една още през 2021 г. назначена комисия под ръководството на бившата областна управителка Валтрауд Класнич стигна до заключението, че ръководни лица на SOS Детски селища от 2015 г. са знаели за неподобаващото отношение към деца. SOS Детски селища празнуваше себе си за мнимата прозрачност. Още днес организацията разглежда случая като „цялостно изяснен“, както се казва пред Falter. „Съответни мерки бяха изведени; ние се надграждаме върху тях.“

Имена омекотеният Класнич-доклад не назоваваше. Изпратените документи показват: Ставаше дума за Кристиан Мозер и Хелмут Кутин. Те прикриха случая.

Миналата година Кутин почина в едно детско селище в Тайланд. Според легендата на детското селище Гмайнер бил този, който донесъл обрата в живота на момчето от детското селище. След разговори с неговия ментор Кутин решил през 1967 г. да отиде във Виетнам и да построи там тогавашното най-голямо детско селище в света в Хо Ши Мин. Под президентството на Кутин SOS Детски селища трябваше да експандира по целия глобус. Мотото: „На всяко дете любящ дом.“

Сега митът рухва. Много хора се чувстват измамени. Гмайнер и Кутин не са защитили децата. Единият ги бил подлагал на неподобаващо отношение, другият ги бил оставил на лице с неподобаващо поведение спрямо деца – за парите на един стар, богат мъж.