Беше ли първият баща в SOS Детски селища в света извършител на неподобаващи действия?

Организацията го честваше и маркетираше като „пионер“. През това време той бил подложил на неподобаващо отношение едно поверено му момиче. Отговорните отдавна знаеха за това – но не помогнаха на детето

Разследване, FALTER 5/2026, 27.01.2026

Юлия, днес на 22 години, във Виена: „Аз го разказвах отново и отново. Просто нищо не се случваше, никой не ме защити“

За журналистите тя винаги се казваше Юлия. Малко момиче с руса коса. Когато вестниците пишеха големи репортажи за бащата от детското селище на Юлия, Щефан Мюлер, тя трябваше да се усмихва в камерата. „Но на мен никога не ми беше до усмивки“, казва Юлия днес.

Щефан Мюлер, който всъщност се казва иначе, беше първият баща в SOS Детски селища в света. Девет години, от 2007 до 2016 г., той се грижеше заедно със съпругата си за едно семейство в детско селище във Виена. Организацията рекламираше с „пионера“. Мъж като баща, една примерна история. При встъпването си Щефан Мюлер беше на 24 години. А Юлия, едно от „неговите“ деца, на пет години.

Днес Юлия, също и тя се казва иначе, е млада жена, на 22 години. Юлия говори тихо и бързо. Тя иска да разкаже своята история за Щефан Мюлер. В нея Мюлер не е герой, а предполагаем извършител.

От нейната пета година Мюлер и съпругата му я подлагали на неподобаващо отношение. Отново и отново тя била викана посред нощ в спалнята. Там тя била принуждавана да гледа неподобаващи материали с Щефан Мюлер. Трябвало да наблюдава двойката при физическа интимност. При това нейните най-близки лица, които трябвало да защитават детето, я „докосвали неподобаващо“, както казва Юлия. До 14-ата си година тя трябвало да се къпе с Щефан Мюлер, нейният баща от детското селище я насапунисвал и „докосвал неподобаващо“, както се казва на юридически език. Тя била подлагана на физически нарушения и физически притискана и трябвало да яде повърнатото от нея.

Реформи и помощ за засегнати лица

През есента на 2025 г. Falter разкри SOS Детски селища-скандала: неподобаващо отношение в детски селища, неподобаващо отношение от голям дарител с неподобаващ интерес към непълнолетни, системен провал на SOS Детски селища и властите

Разследванията задвижиха случая Херман Гмайнер. Основателят на SOS Детски селища – така го обяви самата организация – бил подлагал деца на неподобаващо отношение

Една комисия в момента изяснява нередностите. SOS Детски селища след Falter-разследванията разшири своите защитни концепции и въведе процедури за защита на засегнатите лица. За бивши деца от детското селище има ново звено за контакт

Засегнатите лица могат да се обърнат към австрийските центрове за защита от насилие и към организацията за закрила на децата Мьове. Предлагането е безплатно, обгрижването може по желание да бъде и анонимно

Това са тежки обвинения, които Юлия предявява. За ръководството на детското селище Виена те са всичко друго, но не и нови. Ръководството ги познава отдавна, най-малко от 2011 г. Тогава обвиненията за неподобаващи действия се появяват за първи път в годишния доклад за обгрижване на Юлия.

Тънкият документ, шест страници, е на разположение на Falter. Съставил го е самият Щефан Мюлер. Датиран с 29 септември 2011 г. Юлия била „дребничка“ и „хубава“, пише там между другото. Любознателно, любопитно момиче, което може добре да говори за чувства. „Магическата фаза“, пише Мюлер, „при нея определено е преминала“. И: Тя твърдяла, че „трябва да наблюдава различни сексуални (sic!) действия и че (sic!) ние дори включваме другите деца в семейството. Освен това тя разказвала, че ни казвала, че не иска това, но ние го игнорирали“. Силно тревожни изказвания на едно осемгодишно момиче.

Но SOS Детски селища Виена не вдигна тревога. Ръководният етаж не повярва на момичето, а на Мюлер. Юлия разказвала това само, твърдеше той, защото била тъжна, когато Мюлерови ги няма. Почти пет допълнителни години Юлия трябваше да живее с двойката, която я била подлагала на неподобаващо отношение, под един покрив. Едва през 2017 г. имаше последици.

Това е следващият SOS Детски селища-скандал. Отново става дума за гледане настрани. Отново никой не повярва на децата. Отново виковете за помощ не бяха чути. Отново отговорните се опитваха да изчакат всичко тихо и скришом.

Откакто Falter през септември разкри как деца в две австрийски детски селища са били подлагани на неподобаващо отношение, ръководството беше сменено. Междувременно паднаха и двамата SOS-стълбове-светци, основателят Херман Гмайнер и неговият приятел и наследник Хелмут Кутин. Единият сам бил подлагал деца на неподобаващо отношение, другият бил предал деца на голям дарител с неподобаващ интерес към непълнолетни. Всичко това дълго време беше прикривано.

Също и случаят Щефан Мюлер разказва за прикриване и изчакване. Особено когато става дума за големи имена.

Защото като Гмайнер и Кутин и Щефан Мюлер е видна личност в движението на детските селища. Той стоеше за прогресивност и отклонение от традиционните ролеви модели. С десетилетия жени се грижеха за децата, а мъжете седяха в шефския етаж. В урбанистична Виена обаче сега един млад, модерен мъж трябваше да бъде бащата на пълен работен ден. Встъпването на Мюлерови – Щефан, съпругата му и едно рождено дете – в детското селище беше публично инсценирано. Почти всички вестници писаха хвалебствени химни за мъжа.

Миналия вторник, 20 януари 2026 г., SOS Детски селища съобщи, че е освободило от длъжност едно „ръководно отговорно лице“. За кое лице става дума, SOS Детски селища не казва.

Според Falter-информация това е Ервин Росман, от 40 години служител, от 20 години ръководител на детското селище Виена. Едно специално разследване проверява „възможно нарушение в стъпките за докладване и ескалация“, се казва от SOS Детски селища. Също и MA 11, като служба за младежта и семейството правно отговорна за настаняването на децата, обяви, че ще разследва случая.

Всичко това вероятно нямаше да се случи, ако Юлия не се беше обърнала към Falter – с тежки обвинения и пакет от документи.

15 януари е, когато редактори на Falter на сцената на виенската градска зала разказват за своите разследвания на детските селища. В публиката на Falter-Арена се намирал един високопоставен служител на организацията. Той видял Юлия, така казва един информатор, как тя след представлението говори с журналистите. В шефския етаж на SOS Детски селища избухнала „трескава активност“.

Няколко дни след събитието SOS Детски селища обявява освобождаването на Росман. Ставало дума за случай от 2010-те години, пише на уебсайта. Първите индикации съществували от 2017 г.

Това е невярно. Отговорните е трябвало да реагират още през 2011 г., когато тревожният доклад за обгрижване на Юлия попаднал и на бюрото на началничката на Мюлер: Кристиане Вайлхартер, тогава отговорна за всички семейства във виенското детско селище.

Юлия и нейният приемен баща Щефан Мюлер, който омаловажава обвиненията срещу него в своя доклад като провокация, трябвало да се изяснят в нейния офис. Но момичето, на седем години, не смеело да говори за инцидентите в присъствието на своя баща от детското селище. „Как бих могла да кажа нещо там“, пита тя.

Още днес ѝ е трудно да говори за Мюлер. Дълго време била травматизирана, сега иска да се защитава. Юлия, коса до раменете, буден поглед, карирана кърпа за врат, поставя заключения, експертизи и доклади на масата. Те описват едно „недоверчиво“ момиче със „социално-емпатична основна нагласа“. При един фамилно-диагностичен тест Юлия нарисува през 2009 г. Мюлерови като „нощно активни“ животни, които могат да скачат високо, а себе си като малко същество „с пещера за защита“.

След доклада за обгрижване през 2011 г. нямаше разследвания, нямаше подаване на сигнал до прокуратурата и дори нямаше съобщение до помощта за деца и младежи. Още при най-малкото подозрение за застрашаване на благосъстоянието на детето властите трябва незабавно да бъдат информирани. Фатално нарушение на директивите.

Юлия се чувстваше изоставена. Нейната биологична майка беше болна и зависима от наркотици, баба ѝ не можеше да се грижи за внучката, а от Мюлерови, които сега я уличават тежко, тя се била страхувала.

Отново и отново, „още на пет или шест години“, тя се била доверявала на педагози, разказвала за предполагаемите неподобаващи действия и физическите нарушения на Мюлерови. „Не дойде облекчение“, казва тя днес. „Просто нищо не се случи, никой не ме защити.“

Мъчението на Юлия продължи. Едва през 2016 г., тя беше на 13 години, ситуацията се промени. Мюлерови отидоха в сабатикал, почивка, която се полага на родителите от детското селище. Нов екип пое обгрижването на семейството. Една нова педагогическа ръководителка погледна по-внимателно.

При многократното предаване на новите обгрижващи им направи впечатление агресивното поведение на Мюлерови. Не само срещу Юлия, но също и срещу трите други приемни деца на двойката. Накрая и те започнаха да разказват за неподобаващото отношение в семейството.

Педагогическата ръководителка реагира. Мюлерови вече нямаха право да се върнат. Тяхното служебно правоотношение все пак беше прекратено само „по взаимно съгласие“. Грешка, както SOS Детски селища признава по запитване. „От днешна гледна точка тази процедура от една страна беше твърде бавна и прекратяването по взаимно съгласие не беше подходящо за фактическия състав.“ И: „Ако се потвърди, че конкретни индикации от 2011 г. не са били посрещнати последователно и незабавно с достатъчни защитни мерки, тогава не сме защитили детето достатъчно. Това беше тежка грешка.“

Семейството от детското селище на Юлия беше разпуснато през лятото на 2016 г. и превърнато в общност. Мюлерови ги нямаше. На младежката това видимо ѝ подейства добре. Новата обгрижваща съобщи, че Юлия „се отваря повече и се изолира по-малко“, както се казва в едно клинично-психологично заключение. Но има и регрес.

На Мюлерови именно беше позволено да виждат отново децата. Юлия след посещенията започва отново да се маже с фекалии. Това тя правеше още като дете и сега, на 13 години, отново. Алармен сигнал.

През лятото на 2017 г. Юлия накрая се довери на двама други педагози. Те бяха нови в организацията. Както още през 2011 г. Юлия отново разказа за неподобаващите действия. В служебната бележка на педагозите, с която Falter разполага, става дума за физически посегателства, физическо притискане и съвместно къпане – и за неподобаващи материали. Едва сега – шест години след първия доклад за обгрижване, в който обвиненията срещу родителите от детското селище за първи път бяха записани – изясняването се задвижи.

Педагогическата ръководителка докладва случая, Мюлерови бяха конфронтирани с обвиненията. Децата отидоха на травма-диагностика във виенската АКХ. Психоложката записа в доклада със заключение: Разказите на Юлия са „добре проследими, без очевидни противоречия“. И виенската помощ за деца и младежи подаде през октомври 2017 г. сигнал срещу Мюлерови.

Прокуратурата във Виена започна разследване за телесна повреда и тежки неподобаващи действия срещу непълнолетни. Юлия трябваше да дава показания, придружена беше от Тамар, консултативен център за жени, момичета и деца, подложени на неподобаващо отношение. Обвинителният орган прекрати производството през 2019 г. Краткото обоснование: Няма несъмнено доказателство за вина. Дума срещу дума.

Описанията на една младежка за време, в което тя още е била дете, често не са достатъчни, за да се обвинят заподозрени, се казва от Тамар пред Falter. „В много случаи на неподобаващи действия липсват свидетели или материални доказателства.“ Това обаче не означава, че не се е случило неподобаващо отношение.

Пред Falter Щефан Мюлер не иска нито да оспори, нито да потвърди обвиненията. В един имейл той се позовава на прекратените разследвания. „Областният съд по наказателни дела Виена потвърди прекратяването. Случаят следователно е правно приключен.“

Юлия вече не може да гледа снимките от старите вестникарски статии. Тази усмивка, тази изиграна хармония.