Йосиф и Рослин нямат право при татко Спряно събиране на семейства

Тъй като в Австрия уж цари „извънредно положение“, Министерството на вътрешните работи отказва влизане на хиляди деца и брачни партньори на живеещи тук бежанци. Какво означава това за засегнатите?

Репортаж, FALTER 23/2025, 03.06.2025

Братчето и сестричето Йосиф и Рослин (вляво) чакат да им бъде позволено да отидат при баща си Айман в Австрия. Самолетните билети вече имаха, после посолството оттегли визата

„Татко ще ходи с нас във Виена в зоологическата градина“, казва Секан, на 8, „това ни обеща.“ Нейният брат Омер, на 5, издърпва ръкава на своята спайдърмен-блуза и протяга малката си горна ръка към камерата на телефона: „Аз съм силен и не се страхувам от диви животни.“

Между децата и зоопарка Шьонбрун стоят повече от 3000 километра въздушна линия и австрийското федерално правителство. Секан и Омер живеят с майка си Айша в сирийския град Хасака. Техният баща Ясин във Виена.

През август 2023 г. Ясин получи убежище в Австрия. Оттогава той се опитва да доведе съпругата си и двете деца при себе си.

За Секан, Омер и няколко хиляди други деца обаче се казва: моля, изчакайте. Тюркоазено-червено-розовото федерално правителство иска да спре събирането на семейства. Съответното постановление точно сега е на разглеждане в парламента и трябва да бъде прието още през юни.

Събирането на семейството се извежда от член 8 на Европейската конвенция за правата на човека: Всеки човек има право на личен и семеен живот.

Който като бежанец получи закрила в Австрия, затова има право да доведе най-близките си роднини – към тях се числят брачни партньори и непълнолетни деца – при себе си. Впрочем това човешко право може да бъде временно суспендирано за защита на обществения ред и националната сигурност.

Точно такова извънредно положение вижда федералното правителство в момента в Австрия. Особено във виенските училища имало твърде много деца, които не разбират достатъчно немски. Затова не трябвало да идват още повече деца на бежанци. Освен това броят на младежките престъпници сред сирийци и афганистанци бил особено висок, а безработицата сред бежанците по-висока от тази сред останалото население.

Държавата затова натиска при събирането на семейства пауза-бутона до края на 2026 г. – толкова дълго, „докато не облекчим системите и не подобрим системите“, както министърът на вътрешните работи Герхард Карнер (АНП) обясни наскоро в ORF-пресконференцията.

При нас се обаждат засилено хора, които са много притеснени за своите семейства Даниел Бернхарт, Червен кръст

Какво ще означава това за семействата, сирийските бежанци знаят. Вече от половин година те не могат да доведат семействата си при себе си. С падането на сирийския диктатор Башар ал-Асад в началото на декември 2024 г. ръководеното от АНП Министерство на вътрешните работи започна няколко хиляди производства за отнемане на убежище. Чрез това спря и събирането на семейства. Сирийците съставляват около 90 процента от семейните производства. „От декември 2024 г. производствата рязко намаляха“, казва Даниел Бернхарт, ръководител на екип по събиране на семейства при Червения кръст. Увеличила се е само несигурността. „При нас се обаждат засилено хора, които са много притеснени за своите семейства.“

Червеният кръст представлява в семейните производства заявителите в чужбина и обработва административните пътища. „Ние имаме в момента между 3000 и 4000 висящи производства, от тях някои, при които семейства чакат от 2021 г. или 2022 г.“, казва Бернхарт. Някои вече имаха официалното потвърждение за входна виза. „Но после Министерството на вътрешните работи през май 2024 г. оттегли всички положителни решения от посолствата.“

Айман, на 37, вече беше купил самолетните билети за своята съпруга и техните осемгодишни близнаци Йосиф и Рослин. Детските легла стояха готови в 2,5-стайния апартамент, който той беше наел за своето семейство. Много от бащите молят да не се пишат техните фамилни имена. Те се страхуват, че за тях би могло да стане още по-трудно да доведат семействата си при себе си. Falter имаше право да види всички документи, сред тях ДНК тестове и писма с информацията, че е започнато производство за отнемане на убежище.

Айман е кюрд и през 2021 г. като Ясин избяга от Сирия в Австрия. В края на 2023 г. той получи убежище. Също и той получи миналия декември като хиляди други сирийци писмо, според което срещу него е започнато производство за отнемане на убежище. Призовка за интервю при властите още нямаше, от месеци той и семейството му висят във въздуха. „Включително депозит и мебели моят апартамент ми струваше около 7000 евро“, разказва той. Пари, които той е спестил от работата си като чистач. В делнични дни чисти между полунощ и пет часа сутринта, в почивни дни от 20 часа до три часа сутринта.

В средата на декември неговото семейство трябваше да последва. Но само няколко дни след падането на сирийския диктатор ал-Асад Айман получи от посолството информация: визата за неговото семейство, която вече беше потвърдена, сега все пак не била валидна. Той да анулира полетите.

Айман в новия си апартамент. Детските легла той продаде: „Не издържах всеки ден да виждам празните легла на моите деца“

Оттогава съпруга и деца седят в едно малко село в близост до сирийския град Камишли близо до турската граница. Веднъж седмично те пътуват до най-близкия град, за да пазаруват хранителни стоки. В мястото няма училище и няма други деца, с които Йосиф и Рослин могат да играят.

Макар и да няма война, „но постоянно спира токът и всичко е счупено“, казва майката във видеоразговор с Falter. През деня термометърът показва 35 градуса и когато дъщерята Рослин прави обиколка с камерата на телефона, не се вижда нищо освен пясък.

Вече от половин година междувременно хиляди сирийци в Австрия не знаят дали могат да останат и да доведат семействата си при себе си. Дори и ако органът по убежището стигне до заключението, че убежището на сирийци не се отнема, семейството няма автоматично право да последва от Сирия в Австрия. Вече подаденото заявление тогава именно вече не е валидно. „Тогава брачни партньори и деца, които искат да дойдат след това в Австрия, трябва да подадат ново заявление за събиране на семейство и да платят разноските за производството втори път“, казва експертът от Червения кръст Бернхарт.

200 евро струва това на човек и трае около една година. Към това се прибавят разходите за пътувания до най-близкото австрийско посолство. Ако валидността на документи е изтекла по време на чакането, и те трябва да бъдат набавени наново.

Също и Хусейн, на 27, се страхува за своята съпруга Мариам, на 23. Преди пет години двамата се ожениха в сирийския град Алепо. От четири години не могат да се прегърнат. През пролетта на 2021 г. Хусейн избяга от войната в Сирия в посока Европа. Тяхната последна обща вечер Хусейн и Мариам отидоха още веднъж заедно да плуват. „Ние имаме едно езеро, което изглежда подобно на Вьортерзе при вас в Клагенфурт“, разказва сириецът. „Аз обожавам плуването, жена ми не толкова“, казва Хусейн, „беше любовно доказателство, че тя плува с мен.“

Откакто Хусейн го няма, Мариам живее при родителите на съпруга в Алепо. Когато точно не спира токът, двамата телефонират ежедневно по WhatsApp. Мариам точно сега прави обучение като шивачка. „Харесва ми, че при вас в Австрия и жените ходят на работа“, казва Мариам, когато Falter я достига телефонно в Сирия. „Това искам и аз да правя.“ Най-напред обаче тя трябва да научи немски, казва Хусейн. Самият той точно седи в курс по немски. „В Сирия бях начален учител“, разказва той. „Сега искам веднага след курса по немски да започна обучението за възпитател в занималня.“

И когато жена му най-сетне е тук, тогава той ѝ бил обещал да ѝ покаже Австрия. „Най-напред искам да отида с нея в Клагенфурт“, разказва той. „Това именно беше първата ми спирка в Австрия.“

Вместо на Вьортерзе Ясин, Хусейн, Айман и някои други седят сега при сдружението „Съседки“ точно зад ъгъла от Бруненмаркт във Виена-Отакринг. Съседките са виенски интеграционен проект. Те подкрепят бежанци на техния майчин език да се интегрират добре в Австрия.

Множество от обгрижваните семейства произхождат от военни и кризисни региони като Сирия, Афганистан или Сомалия. „Ние забелязваме, че семействата са изключително фрустрирани“, казва Кристине Шолтен, управителка на Съседките. „Ние наистина ги насърчаваме да продължават да ходят на курс по немски и да си търсят работа. Но как тези хора да се интегрират в Австрия, когато нямат перспектива за своите семейства?“

Това, което сирийските семейства в момента преживяват, скоро заплашва и хора от държави като Афганистан или Сомалия. На тези две държави се падат повечето от останалите заявления за събиране на семейство. Фатима избяга през 2014 г. от Сомалия. Своите четиригодишни близначки тя остави при сестра си. „Знаех, че не мога да се справя с бягството с три малки деца“, казва тя. „Затова имах само бебето с мен, което най-много се нуждаеше от мама.“

През 2023 г. Фатима получи убежище в Австрия. „Вече платих 810 евро за ДНК теста, че двете наистина са мои деца“, разказва тя. Сега тя се страхува, че нейните дъщери попадат под новото постановление. Днес момичетата са на 14 години. Бабата оставила двете преди няколко години да бъдат обрязани. „Аз умолявах майка ми по телефона да не го прави“, разказва Фатима. „Но тя каза, щом вече отиват в Европа, да бъдат чисти момичета.“

В Сирия войната свърши, въпреки това отново и отново гърми, разказва Айша, съпругата на Ясин, във видеоразговора. „Понякога има стрелба по улиците. Затова не мога всеки ден да водя децата на детска градина и училище.“

Също и иначе тримата почти не напускат малкия си апартамент. „Отново и отново биват отвличани деца. От кого, не знам. За съжаление и гангстери се движат наоколо.“ Свободновремени дейности като игра в парка или ходене на детска площадка няма за нейните деца. „Татко ни разказа, че при вас може да се играе навън. Има ли при вас наистина детски площадки, които са сигурни?“, иска да знае дъщерята Секан.

Един друг баща от Сирия показва снимки, които има на телефона си на своите дъщери Лемар и Леен. „Лемар не говори, тя е аутистка“, разказва той. „Не знам кога най-сетне ще мога да я доведа при себе си.“

Жените седят в Сирия и не разбират защо техните мъже най-сетне не ги доведат в безопасност“ Або Фарид, сириец

Също и сириецът Або Фарид е гост при Съседките. Той е администратор на WhatsApp-група. Повече от 750 мъже от Сирия, които чакат техните семейства да получат право да дойдат след тях в Австрия, се обменят там. В отделен списък междувременно са се записали 232 мъже. Всички те чакат в Австрия своите семейства. И те вече обмислят да обжалват спирането на събирането на семейства пред съд. „Ние за съжаление забелязваме, че все повече бракове не издържат тази несигурност“, казва Або Фарид. „В нашата общност се увеличават разводите“, разказва той. При това в Сирия е доста необичайно жените да се развеждат. „Но жените седят в Сирия, те не познават законовото положение в Австрия, разочаровани са и не разбират защо техните мъже най-сетне не ги доведат в безопасност.“

Колко силно тази несигурност гризе семействата, потвърждава съпругата на Айман, която с децата изчаква в селото близо до сирийския град Камишли. „Откакто моят съпруг ми се обади, за да ми каже, че трябва да анулира самолетните билети, не съм се смяла нито веднъж повече“, казва тя.

Сега нейният съпруг седи сам в 51-квадратния апартамент във Виена-Фаворитен. 800 евро наем му струва месечно жилището, в което искаше да приеме своето семейство. „За мен самия това е твърде голямо и скъпо, но според наемния договор трябва поне една година да остана“, казва той. В планираната детска стая лежат два дюшека на пода. „Аз вече бях купил две детски легла. Но ги продадох пак наскоро. Психически не издържах всеки ден да виждам двете празни легла на моите деца.“ За да могат неговите близнаци да учат нещо, въпреки че в сирийското село, в което те чакат с майката, няма училище, Айман плаща на един учител, който ги обучава онлайн. Два часа на ден децата зубрят сега английски. За да може да плаща учението и също хранителните стоки за своето семейство в Сирия, той чисти нощем гарите и сервира през деня.

„Най-напред имах за моите деца онлайн-учител, който трябваше да ги учи на немски“, разказва Айман. „Но ние не знаем как ще продължи. Затова децата сега учат английски.“ Защото това накрая винаги може да им потрябва. Също и неговата съпруга в Сирия вече е започнала с онлайн-курс по немски. „Но междувременно е трудно да се мотивирам“, казва тя. „Аз именно не знам дали някога ми е позволено да отида при съпруга си в Австрия.“