SOS-Kinderdorf-Gründer Gmeiner — Der Täter, der selbst Hilfe gebraucht hätte

Военно травматизиран, алкохолно болен, неспособен за обвързване: Организацията знаеше за тъмната страна на Херман Гмайнер – но мълчеше за нея и я криеше от обществеността. Също и за да защити своята марка.

23.11.2025

Книги за Херман Гмайнер и Хелмут Кутин

Дори ние бяхме изненадани, когато SOS Детски селища оповести неподобаващото отношение от Херман Гмайнер. След нашите разследвания колегата ми Матиас Винтерер и аз получихме отделни сигнали, според които основателят на Детските селища е посягал на малки деца. Обвиненията не бяха конкретни. Източникът: слухове.

SOS Детски селища официално знае от 2013 г. за неподобаващото отношение и съхраняваше сигналите на засегнатите лица в папки, до които малцина имаха достъп. Вероятно някои в организацията са знаели много по-рано какво е правил Гмайнер, но не са казали нищо, за да защитят марката.

Марката, това винаги беше и Херман Гмайнер, благодетелят, филантропът и приятелят на децата. Роден във форарлбергския Албершвенде, израснал на 1300 метра надморска височина. Бедно селско семейство, общо девет деца, Гмайнер петото. Майката умира рано, бащата се грижи за стопанството, най-голямата сестра за братята и сестрите. През Втората световна война Гмайнер трябва да отиде на Източния фронт и се връща ранен. През 1949 г. построява първото Детско селище в Имст и се разширява в над сто държави, докато умира през 1986 г.

През последните седмици прочетох пет книги за основателя на SOS Детски селища. Три от тях са от перото на Хансхайнц Райнпрехт, някога журналист, после педагог и по-късно генерален секретар на SOS Детски селища. Това са класически ПР книги, които Райнпрехт е написал.

Една тънка, по-скоро невълнуваща книжка е написал самият Гмайнер. „Впечатления. Мисли. Признания", издадена през 1979 г. в издателството на SOS Детски селища. Един вид дневник на неговите пътувания до Детските селища по света.

И после има още биографията на Гмайнер на журналиста Клаудио Й. Хонсал. „За децата на този свят" се казва тя. Синя корица, публикувана през 2009 г., дебела 288 страници.

На пръв поглед книгата изглежда като ПР удар на SOS Детски селища. За всяка продадена бройка по едно евро отиваше за деца в Детските селища. Но Хонсал пишеше и за някои тъмни страни.

Прикритото неподобаващо отношение спрямо най-малко осем деца не се появява в книгата. За това той самият е научил от медиите, казва Хонсал пред Фалтер. От неговите събеседници, като се започне от Хелмут Кутин, приемника на Гмайнер, до роднините и съветниците на Гмайнер, никой не бил намекнал нищо.

Хонсал описва личността Гмайнер не само като благодетел, но и като мъж, който бързо се обиждал, който рано се усамотил и пропаднал в алкохола; мъж, който помагал, но и самият се нуждаел от помощ.

Гмайнер губи не само майка си, но и годеницата си. Тя била германка и загинала по време на Втората световна война при бомбена атака над Дрезден. Гмайнер, тогава млад лейтенант, се връща травматизиран от войната и не можел да изгради близост с други хора. Самотата компенсирал с ангажимента си за деца. Заобикалял се с тях. Заради идеята за SOS Детски селища женският пол вече не се броял за Гмайнер, казва неговият довереник Фриц Хайдер (1932-2011) в книгата. Собствено семейство не влизало в съображенията му.

Това изисквал основателят на Детските селища и от своите близки сътрудници. Който бил на друго мнение, усещал неговата аверсия, разказвал Хансхайнц Райнпрехт (1925-2009). „Някои с месеци страдали от малка грешка, защото той тогава просто се отдръпвал от тях."

Един от тях бил най-близкият сътрудник на Гмайнер, Александер Габриел, някога дете от Детско селище, после личен асистент на основателя на Детските селища. Гмайнер се дистанцирал от него. Причината: Габриел основал собствено семейство. С Фалтер Габриел не иска да говори. За последните репортажи бил шокиран, съобщава той.

„Гмайнер беше разочарован и никога не разбра, че Габриел се е решил за своето семейство", бива цитиран Хелмут Кутин (1941-2024) в книгата. Гмайнер станал „малко странен". „Прост той никога не беше, но това го отличаваше. Понякога трябваше навреме да се дистанцираш. Една мярка за самозащита – и на мен ми се удаде."

На Гмайнер очевидно не му се удало. Защото колкото по-голямо ставало неговото дело на живота, толкова по-малко можел да се дистанцира от него. Никакъв личен живот. Никакви приятели извън организацията. Никаква помощ. „И тогава все по-често в играта влизаше алкохолът", каза Кутин. Племенникът на Гмайнер, Валтер Гмайнер, отбеляза: „Алкохолът беше неговата дрога, с която по-лесно преодоляваше някои проблеми."

SOS Детски селища познаваше проблемите на Гмайнер. Но организацията не искаше да ги признае и го криеше от обществеността, когато беше пил. Това разказаха пред Фалтер бивши служители и бивши деца от Детски селища. Нищо и никой не смееше да навреди на марката – най-вече не самият основател.

Херман Гмайнер рано губи близки хора, бил травматизиран от войната, построил селище, което давало дом на сираци, и подложил на неподобаващо отношение най-малко осем деца. За SOS Детски селища дълго време се броеше само слънчевата страна. Също и това се нарича самозащита.