Von unangemessener Behandlung betroffen — Hermann Gmeiner und wir.

Иконите имат жилави защитни стратегии, които успяват и защото срещу тях стои лековерие. По този начин злото може да се загнезди още по-добре

Херман Гмайнер, син на дребни селяни в Албершвенде, рано вече полусирак, тъй като майката умира, забелязан с талант, определен от свещеника за училищна кариера и по-късно следване, обичайно с надеждата да спечели теолог. И как се реализира. Мъжът имаше благотворителна идея, подходяща за следвоенното общество – Детското селище. Времето беше пълно със сираци, държавноръководните бащи отново се бяха погрижили за масово десетиране на своите населения.

Гмайнер изобрети решение: семейна близост и топлина, връзки за израстващите деца. Никакъв студен социализъм с неговите големи институции, никакъв националсоциализъм с неговите жестоки възпитателни заведения, семейство, преди всичко майка също и за онези малки, които стояха сами пред света. Една великолепна, една човеколюбива идея.

Тя направи кариера, стана световно успешна. Снимки показваха Херман Гмайнер и федералния президент, Херман Гмайнер и папата, Херман Гмайнер и Далай Лама, Херман Гмайнер и Майка Тереза, Херман Гмайнер на всички континенти – Гмайнер сам беше станал икона на човечността. Икона на католическо-приятелската следвоенна Австрия така или иначе. Херман Гмайнер, това звучеше толкова родно като Тони Зайлер или Херман Майер – по-австрийски нямаше накъде.

Херман Гмайнер, благотворителна икона на следвоенна Австрия, подлагаше на неподобаващо отношение поверени му лица.

Гмайнер стоеше за политически черния вариант на човеколюбие. Като дете от Форарлберг през 50-те години понякога идвах на гости в една прясно построена къща в Детско селище; роднини бяха активни в католическото работническо движение и имаха контакт със съпружеската двойка, която водеше къщата. Имам спомени за груба тухлена сграда, за изключително трудолюбие, за нужда и смелост, някак да се справиш с невъзможното. Следвоенна Австрия, това не беше само възстановяване, това беше и живеене в бараки, бедност, сурови зими, споделяне и даряване. Например за Детското селище. Херман Гмайнер беше там мит, който по някаква причина винаги свързвах с един стар автобус Фолксваген, пълен с деца. Дали самият аз съм го срещнал, вече не знам, но името му беше вездесъщо, като на светец или магьосник.

Искам само да кажа: Височината на падането е още по-голяма. Благотворителната интенция, добрата воля, световният успех на човеколюбивата идея на иконата-основател правят сега оповестеното неподобаващо отношение спрямо най-малко осем момчета да изглежда още по-отвратително, сега, когато то вече не може да бъде скривано. Известно то беше поне на засегнатите лица още от десетилетия, те бяха укротявани с плащания. Срещу икони не се бунтуваш; създадените от институции икони имат жилави защитни стратегии, които успяват и защото срещу тях стои лековерие. Зад иконично генерираното неверие злото може да се загнезди още по-добре.

Веднъж разпознал този механизъм, трудно е да не отхвърлиш целия проект заедно с онези, които са первертирали неговия смисъл, като Херман Гмайнер. Най-напред е трудно изобщо да приемеш факта за сведение. Институционалната защита трябваше първо да бъде разбита чрез разкритията на Фалтер. Колко силна беше и е тази защита, показват следните изречения: „Австрия и светът са потресени. Многобройни случаи на неподобаващи действия срещу деца станаха известни сега. Много отвратителни неподобаващи действия са се случили още преди десетилетия в ерата на Херман Гмайнер като основател на SOS Детски селища. Дори самият той е засегнат от неподобаващи действия срещу момчета." Това писмо до редакцията, което Кронен Цайтунг публикува, извежда австрийската дилема по ненадминат начин. Ако знаеш колко тежест придава Кроне на писмата до редакцията си, които нарича „Гласът на Австрия", можеш да наречеш това писмо почти програмно. Случило се е нещастие, самият Гмайнер е бил засегнат от неподобаващи действия. Да, всички бяхме много засегнати.

Не е обръщане на извършител-засегнат, просто опит да се измъкнеш от неудобството, че десетилетия наред са те мажели. Можеш ли да си представиш да си бил засегнато лице от такова неподобаващо отношение и да не можеш да преодолееш кулообразната стена от дружелюбност, която е заобикаляла извършителите? Да бъдеш откупен с пари от организация, която сама е искала да се реформира само под натиск отвън, който никога не е бил достатъчно наличен, защото и за това е осигурявала стената?

Следвоенната стена вече не издържа, още по-малко в свят, чийто водач открито се хвали с неподобаващото си поведение спрямо жени. Не, Херман Гмайнер не се е хвалил. Сигурно е страдал, както повечето извършители, от своето грешно действие. Това не бива да релативира страданието на засегнатите лица, но психоструктурата на лице с неподобаващ интерес към непълнолетни с натрапливо разстройство не би искал да имаш.

Човек познава това от свещеници, на които техните началници са вярвали волята за поправяне и които въпреки това не са могли да устоят на своя порив. Особено коварно действа такава комбинация от човешки провал в организации, които са създадени, за да улавят институционално такъв провал и да го предотвратяват, които искат да подобряват, спасяват и помагат на човека. Детското селище носи в името „Societas Socialis", което стана SOS и сугерира близост до църквата, каквато всъщност няма.

Сега се преименуват улици и площади, отнемат се отличия, събарят се паметници. Това трябва да стане, но не помага. Може ли да се овладее трагедията със средствата на просвещението като журналистиката? Може за момента да се създаде облекчение, да се изтръгнат реформи, да се наложи възпиране, засегнатите лица, доколкото е възможно, да бъдат обезщетени. Неподобаващото отношение, има опасение, ще се повтаря винаги. Значи не бива да се спира да се борим срещу него.

Дори и надеждата да е толкова наивна, колкото я изразява седмичният преглед на ORF на опростен език: „Неподобаващо отношение означава, (Гмайнер) е правил лоши неща с деца. Неподобаващото отношение е забранено. Това неподобаващо отношение отдавна беше известно. Но никой не беше направил нищо. Сега SOS Детски селища иска да промени много. С това неподобаващото отношение да не може повече да бъде възможно."