SOS Kinderdorf-Gründer Hermann Gmeiner — Es wird finster um die Lichtgestalt

Сега скандалът около SOS Детски селища достига и до легендарния основател и свръхбаща на организацията. След разследвания на Фалтер става известно: Закрилникът на деца сам е подлагал деца на неподобаващо отношение

24.10.2025

Паметник на Херман Гмайнер в Имст: „Сексуално насилие и неподобаващо отношение"

Той беше светъл образ в австрийската следвоенна история – често споменаван на един дъх с Майка Тереза, Алберт Швайцер, Махатма Ганди. Десетки отличия получи Херман Гмайнер, основател на SOS Детски селища, 103 пъти беше номиниран за Нобелова награда за мир. Когато умира през 1986 г., дори Ню Йорк Таймс му посвети некролог. В Австрия училища, детски градини, площади и улици бяха кръстени на него.

За възхвала Гмайнер междувременно вече не става, откакто стана известно, че закрилникът на деца уж е бил лице, което подлага непълнолетни на неподобаващо отношение. Гмайнер е заподозрян, че е извършвал „неподобаващи действия и неподобаващо отношение" спрямо най-малко осем момчета в SOS Детски селища. Това оповести SOS Детски селища в петък. Засегнатите лица бяха обезщетени с по 25 000 евро. Това е най-високата единична сума, която SOS Детски селища принципно изплаща. Организацията за закрила на детето знаеше от 2013 г., но мълча дванадесет години.

Случаят Гмайнер тръгна в крайна сметка от разследвания на Фалтер за едно тайно проучване, което доказва тежки неподобаващи отношения в Детско селище в каринтийската община Мосбург в най-близкото минало. Педагози подлагали децата на физическо неподобаващо отношение, заключвали ги, санкционирали ги с отнемане на храна. Ръководителят на селището знаел за това и самият той бил посегателски настроен.

Една седмица по-късно Фалтер разкри подобни условия в Детското селище Имст в Тирол. Също и те били документирани в проучване. Но вместо да разкрият нередностите, ръководството на SOS Детски селища прибра документите в чекмеджето.

Сега организацията обещава поправяне. Управителят Кристиан Мозер, един от посветените в неподобаващите действия, беше освободен от длъжност. Реформена комисия под ръководството на Ирмгард Грис, бивш председател на Върховния съд и бивш политик от НЕОС, трябва да разследва целия апарат на SOS Детски селища. Случаят Херман Гмайнер може да се счита за първи работен резултат на комисията.

За организацията случаят означава най-дълбоката цезура от основаването ѝ преди 76 години. Гмайнер беше този, който изгради SOS Детски селища, който се разшири световно и с това даде на много деца дом. Но мнозина се чувстват измамени. Нима той изобщо не беше мъжът, за какъвто се представяше?

Роден през 1919 г. във форарлбергската община Албершвенде, Гмайнер израства в селско стопанство на 1300 метра надморска височина. Той е петото от девет деца. Майката умира рано, децата стават полусираци. По-голямата сестра поема майчините задължения. Тя била „почти твърде млада за това голямо предизвикателство", спомня си по-късно Гмайнер. „Но ѝ беше толкова по-лесно да израсне в тази роля на заместваща майка, колкото по-ясно усещаше какво благодеяние оказва на всички нас, своите братя и сестри и нашия баща."

За Хелмут Кутин, едно от първите деца в Детско селище и след Гмайнер ръководител на организацията, тази семейна констелация била ключовото преживяване за по-късната идея за Детско селище: Сираци и социални сираци трябвало да израстват в подобно на семейство, „от Бога определено жизнено пространство", с майка и баща. Заместващата майка жертвала цялата си сила за децата. Педагогическо образование не ѝ трябвало: „Инстинктивната майчина любов", както я наричал Гмайнер, била по-важна от педагогиката. Ръководителят на селището бил заместващият баща, той се грижел за ред и послушание, при нужда и с насилие.

Около Гмайнер се вият много истории. Според спътници той уж не приемал истината чак толкова строго. „Той винаги беше мъж, който можеше добре да разкрасява ситуации и събития", каза генералният секретар на Детските селища и довереник на Гмайнер Хансхайнц Райнпрехт в биографията на Гмайнер „За децата на този свят" от 2009 г.

Многото истории, които Гмайнер разпространявал за себе си, допринасяли за създаването на легенди.

Така уж едно съветско момче му спасило живота през Втората световна война. Гмайнер, тогава войник от Вермахта на Източния фронт, уж загубил частта си в дълбоката зимна Съветска Россия и намерил убежище в една селска къща. Една жена и едно момче уж стояли изплашени пред германския войник. Но Гмайнер уж ги успокоил, легнал и заспал. Когато се събудил, вражески войници уж стояли в къщата и се целели в него. Непознатото му момче уж възпряло войниците да стрелят – и позволило на Гмайнер да избяга.

Още днес се разказва, че той на това място се заклел да направи нещо за непознатите деца по света.

Дали беше влиянието на сестра му като заместваща майка, руското момче или неговото неподобаващо предпочитание към деца? Едно е сигурно: Гмайнер направи огромна международна организация от своята идея. Днес има 572 Детски селища по света. В Австрия SOS Детски селища обгрижва около 1800 деца в жилищни групи, приемни семейства, подпомагани жилища и семейства в Детски селища. 188 милиона евро е взела организацията през 2024 г., три четвърти от тях са дошли от публичния сектор, остатъкът – около 45 милиона евро – са дарили австрийките и австрийците.

Но сега заплашват съществени финансови загуби. Щетата за имиджа от разкритията през последните седмици е огромна. Прокуратурата разследва. Международната централна организация суспендира австрийската подорганизация. Всичко това вероятно ще се отрази негативно на склонността за даряване.

Новата реформена комисия трябва да спаси каквото още може да се спаси. SOS Детски селища обещава прозрачност на всички нива: „Сега ще се направи табула раза", казва управителката Анемари Шлак.

С Херман Гмайнер също. В цяла Австрия трябва да бъдат преименувани улици, площади и училища: парк „Херман Гмайнер" във виенския център също като амбулаторията в каринтийското SOS Детски селища. Провинция Тирол иска да му отнеме посмъртно всички отличия. А в Имст, където той откри първото Детско селище през 1950 г., общината вече демонтира паметника на Херман Гмайнер – бронзова фигура, под чийто мантия деца търсят закрила.

Пиедесталът, на който беше поставен свръхбащата, е празен. Това, което остава от светлия образ, е мрак.