SOS-Kinderdorf — Hermann Gmeiner und die Abgründe der „guten Autorität“

След войната Херман Гмайнер задоволи копнежа по едно господство на доброто. Но може ли доброто да господства?

ФАЛТЕР 44/2025, 28.10.2025

Значи сега Херман Гмайнер. Също и покойният основател на SOS Детски селища бива обвиняван в неподобаващо отношение. Той уж е извършил „неподобаващи действия и неподобаващо отношение" спрямо най-малко осем малолетни момчета. Очевидно обвиненията са толкова достоверни, че организацията вече не е могла другояче, освен да публикува отдавна известните вътрешно обвинения. Новото ръководство, което се бори за достоверност и репутация, смени – когато вече не беше възможно другояче – стратегията: от прикриване към публикуване.

Беше Фалтер, който пръв разкри случаи на неподобаващи действия на педагози в SOS Детски селища. Блатото, което при това беше разкрито, се оказа все по-дълбоко. Докато достигна и онзи, който от целия свят беше прославян като „голям приятел на децата".

След войната, когато Гмайнер беше основал селищата за деца в нужда, нуждата от такава фигура вероятно е била голяма. След опита с една фашистка власт, която изглеждаше добра навътре, защото беше жестока навън, и катастрофата, която последва от това, вероятно е имало голям копнеж по нещо друго.

Не копнежът по власт беше отлетял – но тя трябваше вече да бъде добра власт. Един чист хуманизъм – дори и все още йерархично изграден – изглеждаше да задоволява идеала. Фигурата-основател на Детските селища предлагаше не само прераждането на един семеен образ от руините на световната война – той предлагаше и себе си като добър баща. Не само сираците-деца, цялото общество се нуждаеше от такъв. Един, който отново трябваше да гарантира един добър свят, едно пречистено общество, едно здраво семейство. Една власт без бездни. Господството на доброто. Но може ли доброто да господства?

Хуманизмът на предната сцена само изтласкваше неизказаните престъпвания на задната сцена. И така се оказва – още веднъж – че властта винаги има обратна страна. Фройдовският пра-баща изплува зад образа на „големия приятел на децата" (който е взел своето кредо за създаване на среда на квази „биологично" семейство малко твърде буквално). Онзи пра-баща, който свързва властта с безогледно наслаждение.

При всички фигури на „добрия" баща се повтаря точно тази амбивалентност и повлича пробуждания и надежди отново и отново в калта.

Образцово за това стои естествено Ото Мюл, който первертира революцията на интимността, за да възкреси пра-бащата в най-чиста форма. Онази жестока фигура, която бива едновременно обичана и мразена, възхищавана и завиждана. Мюл си осигури монопола върху наслаждението съвсем открито.

Един от пионерите на реформаторската педагогика, ръководителят на прочутото училище Оденвалдшуле Геролд Бекер, извърши това в скритост. Значи дори отказът от властта, антиавторитарното възпитание произведе там, където създаде отново изтъкнати фигури, същия модел – неподобаващото отношение към ученици.

Днес, обратно, където всички надеждни арсенали са изчерпани, където всички концепции изглеждат дискредитирани, се случва нещо друго: появата на един заповеднически баща, който открито, безсрамно и неприкрито изисква своето наслаждение и го инсценира публично – като например ноторният Доналд Тръмп. Славой Жижек нарича това възходът на „непристойните господари".

Новата управителка на SOS Детски селища се опитва сега с един съвсем различен принцип: този на „съвременните структури", този на „модерната закрила на детето", този на „плоските йерархии" – значи организацията вместо една върховна личност. Тя обещава не само пълно изясняване на миналото, но и прозрачност за бъдещето.

Но не се ли промъква тук нещо? Не означава ли последното, че и занапред се разчита с такива неподобаващи действия?