Неподобаващо отношение и прикриване „SOS Детски селища е можело да предотврати много неща"

Историкът Хорст Шрайбер е описал нередностите, които Falter разкри преди две седмици, още през 2014 г. в едно изследване. Организацията за закрила на децата не е научила нищо от това

Интервю, FALTER 40/2025, 30.09.2025

Историкът Хорст Шрайбер в Инсбрук: „Публичността създава натиск"

Инсбрук, Щафлергасе 10a. Тук SOS Детски селища има своето главно седалище. Който иска да надникне зад стените на реномираната организация за закрила на децата, трябва обаче да отиде четири минути по-нататък. На Андреас-Хофер-Щрасе живее Хорст Шрайбер. Историкът е експерт за детски селища.

Шрайбер публикува през 2014 г. обширно изследване: „Задължен на мълчанието." То беше лично възложено от SOS Детски селища. Искаха да изяснят собственото си минало и да извлекат заключения за настоящето и бъдещето.

На около 250 страници историкът описва как деца и младежи от 1950 до 1990 г. в селищата са били подлагани на физически нарушения и неподобаващо отношение. SOS Детски селища дълго време се е стараело за тайна, много признаци за неподобаващо отношение в техните институции са били систематично игнорирани, обобщава той.

Изследването на Шрайбер от 2014 г. едва ли би могло да бъде по-актуално.

Преди няколко седмици Falter разкри един скандал: До преди няколко години в най-малко две SOS Детски селища деца и младежи са били подлагани на физически нарушения, неподобаващо затваряне и със садистични възпитателни методи неподобаващо отношение (броеве 38/25 и 39/25). Това документират две тайно пазени изследвания от 2021 и 2022 г., изготвени от Института за изследване на мъжете и пола в Грац.

За разлика от изследването на Хорст Шрайбер, те не бяха нито публикувани, нито вътрешно споделени с педагозите. Точно обратното: Управителният екип на SOS Детски селища е прибрал експертизата на учените в защитена с парола папка, видели са я само една шепа хора.

Отново SOS Детски селища е прикрило системата на насилие, която още Шрайбер установи въз основа на годините 1950 до 1990 г. – и организацията вероятно щеше да продължи да гледа настрани, ако не се беше намерило едно лице, което се осмели да даде на Falter анонимен сигнал.

Прозрачност Всъщност тук трябваше да прочетете интервю с шефовете на SOS Детски селища. Управителката Анемари Шлак и надзорникът Вилибалд Чернко два пъти потвърдиха и отново отказаха лично интервю на Falter – по „терминални“ и „организационни“ причини. Те с удоволствие биха отговорили писмено на въпроси и поканили Falter на медиен брифинг, на който всички медии да бъдат информирани едновременно. Falter беше съгласен и излезе насреща на организацията. После Шлак се появи в Ö1-сутрешен журнал – а Чернко в „ZiB 2“. За личен разговор с Falter, който разкри случаите и от седмици разследва, те до сега не бяха готови

След мълчанието SOS Детски селища сега преминава в офанзива. Случаите на неподобаващи действия в детските селища Мосбург (Каринтия) и Имст (Тирол) били „причинили тежко страдание и предизвикали голяма засегнатост“, се казваше на 22 септември в едно съобщение на управителния екип.

В него организацията за закрила на децата обяви освен това една „реформена комисия“. SOS Детски селища иска именно да провери и реформира „цялата организация“. На органа ще председателства с Ирмгард Грис едно видно лице.

Грис беше председателка на Върховния съд (OGH) и кандидатка на Neos за федералните президентски избори през 2016 г. Освен това тя ръководеше комисията за благосъстоянието на детето на министерството на правосъдието, което през 2021 г. провери австрийската практика за експулсиране на непълнолетни.

SOS Детски селища се старае за ограничаване на щетите. Управителният екип и надзорният съвет признават нередностите, обещават изясняване. По ORF членът на надзорния съвет и бивш банков мениджър Вилибалд Чернко се показа съкрушен. Той не бил „вероятно дорасъл на задачата в тази детайлна дълбочина“. Занапред, каза Чернко, повече експерти по закрила на децата трябва да заседават в контролния орган на SOS Детски селища.

Това, което остава, е горчивият въпрос защо за това прозрение беше необходимо първо разследването на Falter. В крайна сметка най-висшите шефове на SOS Детски селища познаваха нередностите отдавна.

Но вместо да разчисти, управителят Кристиан Мозер, от 17 години на върха на организацията, е платил на жертвите високи обезщетения – вероятно от приходи от дарения, които всъщност е трябвало да осигурят защитата на децата. Докато той превеждаше сумите, в детски селища продължаваха да подлагат деца на неподобаващо отношение.

Междувременно се е включила прокуратурата. Тя разследва срещу служители и служителки на SOS Детски селища за неподобаващо отношение към непълнолетни – и срещу каринтийските областни органи за подозрение в злоупотреба със служебно положение. Те не били препращали сигнали и с години гледали настрани.

При това отговорните именно при детските селища е трябвало да гледат много внимателно. Патриархалните структури, които насърчават насилието и същевременно го прикриват, Хорст Шрайбер беше описал още преди десет години.

Някои детски селища били опасно затворени системи, пише той. Изследването е достъпно навсякъде в книжна форма, SOS Детски селища представя изясняването гордо на своя уебсайт.

И въпреки това: Години по-късно авторите на изследванията в SOS Детски селища Мосбург и Имст намират същата картина. Защо закрилниците на децата не са научили нищо от изследването на Шрайбер? Защо концепцията на детските селища всъщност е толкова токсична? И защо организацията упорито се държи за нея?

Отговори на тези въпроси не дава управителният екип на SOS Детски селища, с който Falter с удоволствие би говорил. А историкът Хорст Шрайбер.

Falter: Господин Шрайбер, през 2014 г. Вие стигнахте във Вашето историческо изследване за детските селища между 1950 и 1990 г. до следното заключение: SOS Детски селища премълчава насилие над деца, игнорира индикации и се барикадира пред обществеността. В Мосбург и Имст тези условия, както днес знаем, са царували до преди няколко години. Смятахте ли това за възможно?

Хорст Шрайбер: Всъщност не. Беше още през 2014 г. изненадващо, че имаше още селища, които се ръководеха йерархично, в които ръководителят на селото имаше много власт и където защитата на марката стоеше пред защитата на засегнатите лица. След моето изследване беше въведена цяла поредица от подобрения и аз имах впечатлението, че отговорните искаха да направят скъсване с миналото. Но очевидно все още цари тази борба за власт в организацията, между настояващите сили, които силно се идентифицират с отчасти съсловно-държавния модел, който основателят на SOS Детски селища Херман Гмайнер от края на 40-те години е имплементирал, и реформаторите, които искат да променят нещо.

Трябва ли да даде повод за размисъл на отговорните, че две нови изследвания показват точно същия модел на неподобаващо отношение, към който Вие още преди години посочихте?

Шрайбер: Да. В цялата публична дискусия, която съм проследил досега, за мен липсва: Кой в най-висшето ръководство – значи управително ръководство, управителен екип, надзорен съвет – беше отговорен за това? Със сигурност ще има протоколи. Важно е организацията да не разглежда само ролята на ръководителите на село, но също и тази на най-висшите етажи.

SOS Детски селища се отнесе през 2014 г. прозрачно с Вашето изследване, то дори беше публикувано като книга. Двете изследвания, за които Falter сега съобщи, бяха напротив прикрити от SOS Детски селища – противно на препоръката на авторите на изследванията. Дори вътрешно хората не получиха документа пред очите си. Как си обяснявате това?

Шрайбер: Обяснимо е това само с това, че един малък, настояващ кръг в ръководното ниво продължава да се налага. От моя гледна точка обаче трябва също да кажа: Ако като учен правиш изследване, което разследва насилие и показва, че има системни нередности, тогава самият ти не бива също да се чувстваш задължен на мълчанието.

Значи Вие не бихте се придържали към клаузата за конфиденциалност, която авторите са подписали?

Шрайбер: Не. Когато получих поръчката, от самото начало беше ясно: Правя го само ако изследването без цензура веднага излезе в публичността. При двете нови изследвания се знаеше още преди това, че е имало насилие. Тогава като изследовател всъщност не можеш да се задължаваш на тайна.

Прикрити бяха изследванията впрочем от управителния екип. Тя аргументира сега, че се е мълчало, за да се избегне рискът от ре-травматизация. Това правдоподобен аргумент ли е?

Шрайбер: Това ме дразни неимоверно. Това е на границата на лицемерието. Какво се случва, когато изнесем неподобаващото отношение в публичността? То насърчава засегнати лица да се обадят. Ако организацията беше направила своите изследвания публично прозрачни, потенциални жертви щяха да се обадят много по-рано.

След като Falter съобщи за изследванията: Какво е трябвало незабавно да направи SOS Детски селища?

Шрайбер: SOS Детски селища е трябвало да признае системен провал, не само да се извини, а активно да се обърне към децата. Отговорните е трябвало да им кажат: „Ние искаме от много от вас да чуем какво се е случило." И тогава SOS Детски селища трябваше да даде на всички звена задачата да станат активни и да претърсят картотеките на бившите деца от селото. От изследванията са минали най-малко три години, в които е можело да се направи и предотврати много повече.

Falter съобщи в своя брой 38/25 за изследването на Мосбург:

Но все пак SOS Детски селища сега е създало нови омбудсмански служби.

Шрайбер: Това е твърде малко. SOS Детски селища ще трябва да обмисли с кои достоверни хора иска да отиде в селищата, за да говори с всички.

Виждате ли правни последици за прикриването на изследванията?

Шрайбер: Дали това е наказателно-правно релевантно, не мога да кажа.

А морално? Каква вреда понася сега организацията?

Шрайбер: Да се даде възможност на децата за по-добър живот и да се предотврати насилие е най-висшият етос на SOS Детски селища. Прикриването и тайната са тежко нарушение на това кредо.

Питаме директно: Премълчаването на изследванията, които документират модел на неподобаващо отношение, застраши ли децата и младежите?

Шрайбер: Да. SOS Детски селища наистина е уволнявало хора или ги е изпращало другаде. Но и това се е случвало тайно, дори в рамките на организацията. Как някой да бъде насърчен да съобщи за насилие, ако самите шефове заметат всичко под килима?

Когато Вие публикувахте изследването през 2014 г., имаше ли интервенции срещу това?

Шрайбер: Имаше на заден план сили, които много силно критикуваха, че аз влача детското селище в калта и представям майките несправедливо. Моите директни възложители – значи тогавашният управителен екип и педагогическото ръководство – обаче ме подкрепиха.

Това говори много за организацията, че има сили, които разглеждат едно научно изясняване като „влачене в калта" – а не като шанс за SOS Детски селища.

Шрайбер: Да. Фон на критиката е, че организацията е зависима от дарения. Цареше страхът от срив на даренията, ако определени неща станат известни. SOS Детски селища се базира на семейноподобен възпитателен модел. А ние знаем, и в семейства се случват не толкова хубави неща. Семейството задължава към мълчание. Нищо не бива да излиза навън и нищо не бива да злепоставя семейството. Много хора в рамките на SOS Детски селища силно се идентифицират с тази семейна идея. Това е марката на организацията и същевременно и входната врата за насилие.

Този модел на Херман Гмайнер, какво точно представлява той?

Шрайбер: Гмайнер изхождаше от това, че децата се нуждаят от лечебната сила на майката, а не от дистанцираното ниво на големите възпитателни домове. Зад това стои един съсловно-държавен модел от 30-те години на 20-ти век: В селото мъжката възпитателна нота на ръководителя на селото стоеше над всичко. Той имаше абсолютна власт. Често той разполагаше – както и майките – без педагогическо образование, но много добре с бизнес-икономически компетенции. Майките, а по-късно и психолозите и психоложките, имаха съвсем слаба позиция спрямо мъжкия, авторитарен ръководител на селото. От 2000-те години това се променя, но не във всички селища.

Както показват обвиненията и случаите на насилие в селищата Зекирхен (Залцбург), Мосбург и Имст.

Шрайбер: Аз съм убеден, че и в повечето къщи на Мосбург, Зекирхен и Имст е функционирало добре. Но именно не във всички. В миналото също беше така: Много майки са постигнали героични неща, но са били претоварени и поради липса на експертиза не са могли да се справят с трудни деца в големи групи. С десетилетия нямаше педагогически образован подкрепителен персонал, както днес например семейните помощнички. Претоварването е входна врата за домашно неподобаващо отношение и масивните неподобаващи действия като в Мосбург. И освен това там имаше и този ръководител на селото, който е прикривал насилието и самият е бил посегателски.

Всичко това не са единични случаи. Вие описахте във Вашето изследване случая на братята и сестрите Зилобер. Братът и сестрата от началото на 2000-те години са били сексуално неподобаващо третирани от един мъж, който е влизал и излизал в детското селище. Въпреки че майката от детското селище и тамошният психолог са посочили насилието и дори са поискали забрана за влизане, ръководителят на селото и властите с години са прикривали неподобаващото отношение. Всички са гледали настрани.

Шрайбер: Случаят разкри структурите, които водят до насилие. Аз тогава широко анализирах това. Но всичко, което досега съм чел за Имст и Мосбург и Зекирхен, показва: Това е тотално повторение.

Цареше страхът от срив на даренията, ако определени неща станат известни

Хорст Шрайбер

Във Вашето изследване пише, че един PR-екип е препоръчал на SOS Детски селища да остави да настъпи спокойствие, за да защити марката.

Шрайбер: Това беше през 2007 г., когато случаят Зилобер стана наказателно-правно релевантен. „Защита на марката пред защита на засегнатите лица" не е просто така казано. В организацията винаги беше така, че се плащаха много пари на един PR-екип, за да разработва комуникационни стратегии, които да предотвратят срив на даренията. Служителите биват задължавани към определено изразяване. И това изразяване – например, че от съображения за защита на засегнатите лица много неща се държат в тайна – в действителност служи да се издигне една прастара тактика на прикриване на високо морално ниво.

SOS Детски селища създава сега една „реформена комисия". Но за нередностите шефовете знаят от години. Нужен ли е натиск отвън, за да се промени нещо при SOS Детски селища?

Шрайбер: Аз предположих, че това най-късно след моето изследване вече не е необходимо. В последните десет години SOS Детски селища също и само е изнасяло единични случаи в публичността. Но тук изглежда е имало това масивно системно ниво, което никога не е било подобрявано. За да се държат най-висшите отговорни отговорни, нужни са медии, нужен е натискът отвън. Иначе системният провал ще бъде прехвърлен върху отделни лица. Това ще бъде една от главните задачи на Грис-комисията: Да се гледа точно какво се е случило в най-висшите властови структури.

А къде беше надзорният съвет?

Шрайбер: Както при ръководителите на село, така е и в надзорния съвет: Те идват засилено от бизнес-икономиката. Това са мениджъри на банки и на застрахователни дружества. Те имат мрежа, чрез която привличат дарения. Педагогическото ниво винаги остава на заден план. Но аз се питам също: Къде беше съветът на предприятието? SOS Детски селища има съвет на предприятието. Той е там, за да защитава хората. Обаждали ли са се служители в съвета на предприятието и той не е направил нищо, или съветът на предприятието има толкова малко достоверност, че служителите от самото начало не са се обаждали? Също и това трябва сега да се изясни.

Прикриването и тайната са тежко нарушение на етоса на SOS Детски селища

Хорст Шрайбер

Бившият шеф на Bank Austria и Erste Group Вилибалд Чернко поема сега главната роля при признанията за вина. „Беше наша грешка", каза Чернко и сега заседава и в комисията.

Шрайбер: Трима надзорници на SOS Детски селища заседават в тази комисия. Това е надмощие. Но аз вярвам, че окончателната картина можем да си съставим едва когато резултатите на Грис-комисията са налице.

Дългогодишният управител на SOS Детски селища, Кристиан Мозер, досега не се е произнесъл по скандала. Той изпраща напред Анемари Шлак, която отново и отново подчертава, че по времето на случаите на неподобаващи действия не е била част от управителния екип. Защо мълчи най-известният шеф?

Шрайбер: Ролята на Кристиан Мозер в тези случаи не познавам. Моите срещи с него винаги бяха позитивни. Възприех го като някого, който се интересува от реформи. Дали неговото мълчание има тактически причини, не мога да преценя. Организацията със сигурност си е взела комуникационна консултация. Може би са му казали, той сега да отстъпи на заден план.

Мозер още през 2016 г. е подписал обезщетение на едно дете от Мосбург. Значи той отдавна е знаел за нередностите и не е успял да ги спре.

Шрайбер: Там сте прави, той носи съотговорност. Вашият пример обаче не трябва да е противоречие. Някой от детското селище Мосбург се обажда, той разказва своята история, вярва му се и той получава обезщетение. Това не означава автоматично, че неговият случай е разкрил системен недостатък. Впрочем и Мозер познаваше моето изследване от 2014 г. И там аз разгледах генералните структури и проблеми и нито един отделен случай. За това от всяко отделно детско селище съм изискал документи. От някои получих много документи, от други почти нищо.

Кои селища са доставили малко?

Шрайбер: Детското селище Мосбург е доставило много малко материали. Аз получих много документи от Горна Австрия, те тогава бяха и много открити. Един много важен регион беше Форарлберг. Там излязоха наистина най-потресаващите системни проблеми.

Вие във Вашето изследване не сте погледнали само към SOS Детски селища, но също и към властите. Особено при случая на братята и сестрите Зилобер чиновниците са имали малък интерес да изяснят неподобаващото отношение. Сега държавата отново не е успяла да защити децата, за които е отговорна. Провалиха ли се контролите на властите?

Шрайбер: До 2000-те години във всеки случай имаше много хлабаво отношение към обвинения в неподобаващи действия. Но това, което също трябва да се каже: Ние сме във времена на спестяване. Независимо от това, колко добре или зле компетентните държавни власти управляват контролите: Във властите има твърде малко добре образован персонал. SOS Детски селища съкращава, федерацията съкращава и провинциите съкращават на контролното ниво. Това не трябва да е извинение, но аз намирам също за важно, че ние не само поставяме основателни искания, а също и се питаме: Какво изобщо е възможно в социалната сфера с определен брой служителки и компетенциите, които те носят? За висока закрила на децата би трябвало бюджетът доста да се разшири.

Ако прилагащи неподобаващо отношение служители със знанието на властите получават нови работи с деца, това няма много общо с недостиг на персонал.

Шрайбер: Това за съжаление е прастарият модел, който видяхме от 1945 г. и в църквата. Идентифицира се един застрашител и той получава още добро служебно свидетелство и така може да бъде изместен другаде. По мотото: Главното е, че при нас го няма вече.

Falter-разследванията показват, че много в детското селище са гледали настрани или не са смеели да кажат нещо.

Шрайбер: Винаги са селищата и властовият апарат едновременно. И двете се нуждаят от култура, в която служителите знаят, че на тях нищо няма да им се случи, ако съобщават и адресират негативни неща. Също и децата трябва да имат пространство, в което могат да казват неща, без да трябва да се страхуват, че нещо ще им се случи. Голяма част от служителите винаги се държат според фирмената култура. Вие виждате колко дълго е продължило, докато един служител му писна и се обърна към Falter. На него се полага изключителна похвала. Организацията трябва сега да каже: „Това е примерът, който искаме. Създавайте ни проблеми." Естествено, за SOS Детски селища е неудобно, че някой отива при Falter. Но очевидно организацията няма сигурна структура, в която този човек е можел да говори.

Бяхте ли като историк и познавач на материята шокиран, когато прочетохте за новите обвинения срещу SOS Детски селища?

Шрайбер: Бях много разочарован и също емоционализиран. Видях организацията на един наистина много добър път. Винаги съм си мислел: Единични случаи ще дойдат, но не и че системното неподобаващо отношение, което аз още през 2014 г. описах, може да се върне по този начин и че SOS Детски селища до такава степен премълчаващо и прикриващо се справя с това. Аз живея на няколко метра от управителния екип в Инсбрук и имах в последните години отново и отново обмен с него. Но разговор по тези случаи никога никой не потърси с мен, въпреки че аз с години интензивно съм се занимавал точно с тези структури на неподобаващо отношение.

Защо не сте били Вие ангажиран за изследванията за Мосбург и Имст?

Шрайбер: Това не знам. Аз от една страна съм доволен от това. Но от друга страна би било и естествено да ме попитат. Решаващо обаче със сигурност беше, че аз не бих се оставил да бъда задължен към никаква конфиденциалност. Такива случаи трябва много бързо в публичността. Моя обществено-политически дълг е да публикувам и резултати от изследвания. Публичността прави натиск. Тя насърчава засегнати лица да кажат нещо.

Това препоръчват и изследванията на Мосбург и Имст. Не се е случило.

Шрайбер: Винаги е същото. SOS Детски селища всъщност не се нуждае от нова комисия. Препоръките отдавна лежат на масата. Но естествено комисията е необходима за SOS Детски селища, за да покаже на обществеността, ние вече нищо не прикриваме. Освен това тя ще подкрепи реформаторите. Това вече е важно нещо.

Указание: Засегнати лица от сексуално, психическо и физическо насилие могат телефонно или по имейл да се обърнат към австрийските центрове за защита от насилие и към организацията за закрила на децата Мьове. Предлагането е безплатно, обгрижването и придружаването може по желание да бъде и анонимно