Залепени усти, връзване, физически посегателства Нови обвинения срещу SOS Детски селища

Организацията е знаела много по-дълго, отколкото признава днес, за неподобаващото отношение към нейните подопечни. И то не е съществувало само в Каринтия, а и в Тирол. Това разкрива още едно изследване. Хронология на тотален провал

Разследване, FALTER 39/2025, 23.09.2025

Тя ме пердашеше с всичко, което можеше да намери, с тупалката за килим, с линията, с отворена длан, с юмрук, често имах кървав нос.“

„Трябваше да се къпем студено и да стоим при минусови градуси в незащитено състояние на балкона. Бяхме заключвани с дни в мазето. Трябваше с моята четка за зъби да търкам тоалетната чиния и след това да я използвам.“

Ако децата не бяха дояли, майката от детското селище им била поднасяла развалената храна в продължение на дни отново и отново, „докато не мухлясаше“. Когато тя се преяла веднъж на Великден с шоколад и след това повърнала, майката от детското селище я била принудила да изяде повърнатото.

Това разказва една жена – ние я наричаме Катарина – по телефона. До 2005 г. тя по собствени данни е живяла в SOS Детски селища в каринтийската община Мосбург. От четвъртата си година тя била подлагана на неподобаващо отношение от своята SOS-майка от детското селище, казва Катарина, днес възрастна и майка на две деца. Нейното собствено детство не я оставя. Тя страда от хранителни разстройства, на терапия е.

„От времето ми в детското селище съм притъпена, имам проблеми да чувствам емоции“, казва тя.

Миналата седмица Falter публикува разследване за нередности в SOS Детски селища Мосбург. Едно изследване, изпратено анонимно на Falter, доказва тежки неподобаващи отношения – например физически нарушения, лишаване от свобода и храна – в SOS Детски селища. Засегнати са били и малки деца.

Условията, които изследването разкрива, са царели не някога, а до 2020 г. То беше инициирано от една куражлия група в рамките на организацията. Те днес вече не са в SOS Детски селища. Най-висшите шефове поеха кормилото. Вместо да направят изследването достъпно за другите детски селища и властите, управителният екип пъхна документа в чекмеджето. Обвиненията не трябваше да накърнят безупречния имидж на SOS Детски селища. Една организация, която в най-голяма степен живее от дарения.

SOS Детски селища Мосбург: Случките според управителния екип са били изяснени вътрешно

Всички бяха гледали настрани: отговорните в селото, надстоящите районни ръководители, властите, чийто законов контрол се провали. Сега опозицията в Каринтия иска последици, Зелените внесоха във федерацията парламентарно запитване.

SOS Детски селища обяви, че ще подложи структурите на организацията на проверка. За това сега трябва да бъде създадена една външна разследваща комисия, под председателството на Ирмгард Грис, бивша председателка на Върховния съд.

Но докато главната прокуратура Грац, подтикната от репортажите на Falter, е инструктирала колегите в Каринтия да станат активни и да проверят обвиненията, стават публични нови индикации за още по-обхватни неподобаващи отношения. Множество бивши деца от детски селища се обаждат в редакцията на Falter.

И се появява още едно изследване за неподобаващо отношение. Отново е, както вече изследването на Мосбург, от Института за изследване на мъжете и пола в Грац. Този път то засяга Имст, първото SOS Детски селища изобщо. И: Всичко сочи към това, че ръководството на организацията и властите за жестокостите отдавна – и дълго преди двете изследвания – са знаели. И не са предприели нищо срещу тях.

Има ли SOS Детски селища национален проблем с неподобаващо отношение? Недостатъчни ли са контролите на властта? И защо всички гледаха настрани?

Да вземем случая Катарина. Тя се е свързала телефонно с Falter няколко часа след публикуването на историята за Мосбург. Могат ли нейните разкази да са верни?

Указание

Засегнати лица от сексуално, психическо и физическо неподобаващо отношение могат телефонно или по имейл да се обърнат към австрийските центрове за защита от насилие и към организацията за закрила на децата Мьове. Предлагането е безплатно, обгрижването и придружаването може по желание да бъде и анонимно

Катарина има доказателства. Ето едно изтъркано писмо от 2016 г., подателят е SOS Детски селища. То е признание от организацията. Защото в писмото тя ѝ предоставя „обезщетение за случки в размер на 10 000 евро“. „С това се уреждат и изравняват всички претенции от Ваша страна“ пише там. Подписал писмото е Кристиан Мозер, до днес управител на SOS Детски селища.

Във вътрешния орган, който определи размера на плащането, заседаваха Герхард Щехер, заместник-председател на надзорния съвет, и Елизабет Хаузер, до 2023 г. самата тя в управителния екип на SOS Детски селища – и съ-възложителка на изследването на Мосбург от 2020 г.

Писмото до Катарина доказва: Шефският етаж е знаел за неподобаващото отношение в детското селище. Едва след Falter-репортажа SOS Детски селища се извини за публично известните случаи на неподобаващи действия: Били „дълбоко засегнати“ и искали „искрено да се извинят за това“. За условията в Мосбург научили едва през 2020 г. Случаят Катарина организацията очевидно е забравила.

И Катарина не е единственото засегнато лице от това SOS Детски селища.

В къщата до нея живееше Наташа. „Майката от детското селище ме пердашеше почти ежедневно“, разказва тя с решителен глас. Наташа дойде през 1990 г. в Мосбург и живя до 2005 г. в детското селище. Веднъж майката от детското селище така силно я ударила в окото, че ретината ѝ се отлепила. Оттогава тя е сляпа с едното око. Falter разполага със заключението от 2003 г. Дали нараняването действително е било причинено от физическите нарушения, не е доказано.

Детското селище ѝ предложило преди две години така наречената процедура за изясняване, в която трябвало да се установи дали ѝ се полага обезщетение и терапевтични часове. Наташа отказа. „Не искам пари от тях.“

Случаите на Наташа и Катарина показват: Неподобаващото отношение в SOS Детски селища Мосбург до преди няколко години беше на дневен ред. Засегнати лица има в цяла Австрия. „През годините станаха известни различни индикации за неподобаващо отношение, нарушения на граници и структурни дефицити“, пише SOS Детски селища. „За свързани с обекти бройки на случаи не можем да се произнесем от съображения за защита на засегнатите лица.“

През 2012 г. SOS Детски селища според собствени данни въведе процедура за защита на засегнатите лица. В Мосбург до днес са обработени 16 случая, общо били изплатени обезщетения в размер на 235 000 евро. В Имст 14 лица общо получили 160 000 евро, един случай бил още отворен.

SOS Детски селища значи е платило много пари. Но в условията в детските институции дълго време нищо не се е променило. Докато обезщетителни суми – вероятно произхождащи от дарения – се озоваваха по сметките на засегнатите лица, в Мосбург продължаваха да подлагат деца на неподобаващо отношение.

Например децата от къща 16. Както Falter вече миналата седмица съобщи, тяхната майка от детското селище ги беше изолирала и неподобаващо затваряла. Педагожката дажбосваше храната и демонтира крана за вода, за да не могат децата „скрито да локат“. Толкова знаем от изследването.

Falter успя сега да говори с три от четирите деца от къща 16. Техните изказвания се покриват. Те илюстрират колко ужасяващо трябва да е било ежедневието под режима на „майката“.

Децата, две момичета и две момчета, се нанесоха през 2004 г. в 70-годишната постройка в края на комплекса. Най-малкото беше едва на две години, най-голямото на седем.

При пътуване с кола, така разказва едно от тях, майката от детското селище им обличала едно „обичам-те-яке“. Това значи: Тя връзваше ръцете на децата зад гърба заедно и завързваше краката. Когато те при това крещяха, тя им залепваше устата с тиксо.

Санкциите на майката от детското селище бяха злостни. След 15 часа децата не получаваха повече нищо за пиене, за да не се напикават в леглото. Те бяха заключвани с часове в техните стаи или в един коридор пред банята. Майката от детското селище го наричаше „гневния ъгъл“. Тоалетната била заключена, разказват засегнатите лица днес. Това било „тренировка“, казала тогава тяхната обгрижваща, „за да стане пикочният мехур по-голям“.

Многократно и малките деца трябвало да изминават „Боки-Боки-пътя“. Това беше пешеходен марш от Мосбург до Пьорчах и обратно. Около два пъти по шест километра дълъг. Джобовете на панталоните и якетата на децата бяха зашити, защото едно момче веднъж беше пъхнало кестен. Майката от детското селище не искаше това.

„Всички знаеха какво ни причинява, но всички просто гледаха“, казва една от нейните жертви. Като Катарина и децата от къща 16 години по-късно бяха обезщетени. SOS Детски селища плати на всяко дете 15 000 евро и терапевтични разходи. Късно признание за дълго предполагана вина.

От днешна гледна точка в този случай „е трябвало да последва подаване на сигнал“, отговори SOS Детски селища на запитване на Falter. „Това, че това тогава е било пропуснато, беше грешка. Ние изрично съжаляваме за това.“

Защото всъщност SOS Детски селища е трябвало да познава обвиненията най-късно от 2015 г. Също и провинция Каринтия отдавна е била информирана. Тогава, години след времето им в детското селище, двете момчета от къща 16 разказаха пред лекари в областната болница Клагенфурт. Прокуратурата обаче бързо отново прекрати своите разследвания срещу майката от детското селище. Причината според информация на Falter: Тя не била подлагала децата умишлено на неподобаващо отношение.

Мосбург не е единичен случай. Неподобаващо отношение в едно детско селище са преживели и деца далеч от Каринтия. Когато Falter-историята направи обиколка в медиите, един плик се озова в пощенската кутия на редакцията. Той съдържаше още едно изследване. То произхожда от 2022 г. Отново то говори за физическо, психическо и структурно неподобаващо отношение в едно детско селище. И отново управителният екип го прикри. Този път става дума за Имст.

Имст е място, което играе специална роля в историята на SOS Детски селища. Тук Херман Гмайнер основа през 1951 г. първата институция за сираци от войната, модел, който по-късно беше копиран в повече от 500 селища по целия свят. В средата на идиличния тиролски планински декор стоят до днес малките къщи с дървени балкони. По фасадите висят табелки, които говорят за доброто, което тук е трябвало да се случи. Но изследването хвърля мрачна сянка върху тази хармонична картина.

Управителният екип: Анемари Шлак, Кристиан Мозер, Нора Дайнхамер

SOS Детски селища потвърждава, че изследването съществува и че управителният екип знае за повдигнатите в него обвинения. „Мащабът на обвиненията е известен от есента на 2021 г.“

Едно веднага предварително: Дали фактите и свързаните с тях обвинения, които са записани в изследването на Имст и за които Falter съобщава тук, са наказателно-правно релевантни, единствено съдилищата имат право да решават. За всички засегнати служители важи презумпцията за невинност.

С години, така предполагат документите, в Имст е царувал „климат на страх“. Деца са били подлагани на физически нарушения, неподобаващо затваряне и унижавани. Те са научили, че оплакванията са били безполезни – не рядко те дори са били принуждавани да премълчават претърпяното неподобаващо отношение.

В центъра на тези обвинения стоят двама мъже: тогавашният ръководител на селото и един педагогически ръководител, който се описва като „дясната ръка“ на шефа. Заедно те поддържаха една авторитарна система, в която сплашване и злоупотреба с власт определяха ежедневието.

Повод за изследването за „форми на неподобаващо отношение в детското селище Имст“ беше един аудиофайл от 2021 г. На него трябвало да се чуе как педагогическият ръководител поставя една младежка в безизходно положение. Педагогът смъмрял момичето от детското селище, атакувал го вербално „по най-лошия начин“, казват лица, които са чули записите.

Ръководният служител бил известен с това, че преминава граници и тормози колежки по неподобаващ начин. Въпреки това в SOS Детски селища Имст никой не се намесваше – твърде голям беше страхът от последици.

Особено потресаващ е случаят на една младежка, която беше засегната от най-тежко неподобаващо действие от младеж от селото. Когато тя се довери на обгрижващи, шефовете се намесиха. Вместо защита момичето получи обвинения и натиск да не подава сигнал. Който я подкрепяше, беше изолиран. На една служителка, която искаше да съобщи случая, ръководителят заплаши с обвинение. Психологическа помощ за момичето, засегнато от най-тежко неподобаващо действие? Липсва.

SOS Детски селища потвърждава случая. „Процедурата тогава без съмнение беше погрешна“, пише организацията.

Изследването описва още допълнителни форми на неподобаващо отношение: Деца са били заключвани в помещения или притискани към пода. Храна е била дажбосвана или отменяна като наказание. На някои деца през нощта са били отнемани техните доверени близки лица – с тежки последици за тяхното психическо здраве. Остатъци от една отдавна смятана за преодоляна черна педагогика се появяват: На деца, които се напикаваха, педагозите отнемаха бельото, уж за да се научат да бъдат „чисти“.

Днес организацията за закрила на децата говори за „сериозни структурни и надзорни проблеми“ в Имст. Нередностите след ставането им известни били изяснени. „Днес има задължителни качествени и контролни цикли с външен професионален надзор.“

За други разследвани от Falter обвинения още няма „осигурени“ информации, пише SOS Детски селища. Но ще ги проследят. Също и онзи случай, който се е случил през 2019 г. Ръководителят на селото и педагогическият ръководител „домъкнаха“ едно дете, което показваше агресивно поведение, до една заключваема спортна площадка. Те го фиксираха на пода, при което притискаха на младежа коляното в кръста и извиваха ръцете на гърба.

Момчето тогава беше на десет години. Дни по-късно случката се повтори, този път ръководителят на селото извика един цивилен служител. Шефът фиксира момчето при ръцете, цивилният служител при краката. Отново случаят беше документиран само непълно, отново той не беше съобщен.

Фиксирането на деца в Австрия е забранено. В SOS Детски селища Имст, така се казва в изследването, физическото неподобаващо отношение под формата на изпълнено с насилие задържане, отнасяне и затваряне е било обичайно.

Педагозите от детската градина бяха тези, които вдигнаха тревога. Те съобщиха за застрашаване на благосъстоянието на детето. Ръководството на детското селище след това извадило децата от детската градина. „Можахме да ги върнем обратно едва въз основа на задължението за детска градина, град Имст заплаши с правни стъпки“, съобщи детската градина в изследването.

Многократно изследването на Имст документира как служителки са се опълчвали срещу шефския етаж. Тяхната критика беше задушавана в зародиш. Когато една служителка внесе възражения срещу „строгите форми на общуване с деца“, ѝ беше предложено прекратяване по взаимно съгласие.

SOS Детски селища уволни през 2021 г. педагогическия ръководител, с шефа на детското селище се разделиха въпреки тежки обвинения по добро взаимно съгласие. Грешка, както организацията признава: „От днешна гледна точка тази процедура беше погрешна. При тежки обвинения е необходимо служебното правоотношение да се прекрати незабавно и с ясни, последователни стъпки.“

2008 Една майка от детското селище в SOS Детски селища Мосбург измъчва с години своите деца. Едва през 2015 г. последва подаване на сигнал. То бива изоставено

2016 Един педагог в Мосбург фотографира полуголи и голи деца. Никой не съобщава случаите

2020 Заради обвинение срещу ръководителя на детското селище се възлага изследване за неподобаващо отношение от 2008 до 2020 г. По-стари случаи на неподобаващи действия биват доносени и обвинени

2021 Управителният екип на детското селище прибира изследването на Мосбург. В SOS Детски селища Имст стават известни обвинения за неподобаващи действия. Възлага се изследване. То се озовава през 2022 г. в чекмеджето

Картината, която изследванията рисуват, е опустошителна: Не само че обвиненията са били известни по-дълго от признатото и вероятно още по-сериозни. Нередностите не са се концентрирали само върху едно SOS Детски селища, а са образували модел на множество обекти. Отново и отново това е било прикривано и игнорирано. Така управителното ръководство Запад – отговорно за Имст – при оплакванията за „непредсказуемия и непрофесионален“ ръководен стил на ръководителя на селото е гледало настрани. На виковете за помощ от персонала то реагирало „никога“, както пише в изследването на Имст.

„Не във всички случаи“ децата и служителките в SOS Детски селища Имст са могли да бъдат защитени, признава организацията за закрила на децата в едно отговорно писмо до Falter. „Днес важат затегнати стандарти за съобщаване, подаване на сигнали и надзор, редовни одити, както и задължителни обучения за закрила на децата.“ Междувременно всички случаи на подозрение били съобщени на областните органи в Тирол. Прокуратурата също проверява.

Но как изобщо можа да се стигне толкова далеч, че нито властите, нито обществеността имаха поглед върху системата детско селище? Един ръководен бивш служител, който иска да остане анонимен, говори за „култ на прикриване“, изграден от самия управител Кристиан Мозер. Мозер работи от 1996 г. в организацията, той я ръководи от 17 години.

В едно високопоставено заседание на органи, в което Мосбург стана тема, Мозер отказал всякаква информация. Политиката гласеше: Това, което трябваше да бъде защитено, беше марката SOS Детски селища.

Охотно Falter би говорил с управителния екип. Но едно интервю не можа да се състои поради „организационни причини“ (SOS Детски селища). Писмено тя изпрати това изявление: „Когато защитата на деца е нарушена, ние не сме изпълнили нашата основна задача. Страданието, което деца са преживели в обгрижването от SOS Детски селища, ни прави дълбоко засегнати.“

Неподобаващо третираните деца бяха отпратени с обезщетения, изследвания, които показваха неподобаващо отношение, бяха прибрани. И предполагаеми извършители бяха уволнени по взаимно съгласие и с най-добри ръководни свидетелства. Те после се наемаха в други педагогически институции.

В рамките на SOS Детски селища всички защитни вериги се провалиха. На организацията очевидно една здрава картина навън е по-важна от условията вътре. Но какво се случи освен това? Къде беше контролът на властите?

Провинция Каринтия твърди, че многократно грижливо е контролирала детското селище. Освен това всички съобщения „в хода на компетентността за професионален надзор са били проверени и съответно обработени“, се казва по запитване на Falter.

Изказвания на по-раншни провинциални служители, които се обадиха във Falter, показват, че е можело и трябвало да се намеси много по-рано. Това потвърждава самата свободна от указания застъпничка за деца и младежи на провинция Каринтия, Астрид Либхаузер. Обвиненията срещу майката от детското селище, казва тя пред Falter, не били „съвсем неизвестни“. Впрочем SOS Детски селища Мосбург било „затворена система“. Много неща били решавани вътрешно. Със сегашното ръководство застъпничката за младежи напротив може „добре да говори“.

До преди няколко дни провинцията дори не разполагаше с изследването на Мосбург. Тя го била „многократно“ изискала от SOS Детски селища, пише една говорителка. Сега то се намираше в пощенската кутия – четири години след като изследователките бяха документирали неподобаващото отношение.

Колко небрежно са действали властите, показва и случаят П. Педагогът работеше до 2016 г. в Мосбург. Той правеше записи в незащитено състояние на децата и ги съхраняваше на своя личен лаптоп, един от тях – показва малко момче с оголен пенис – бил неговият десктоп фон. Ръководителят на селото и неговите шефове знаеха за това. Но вместо да обвинят инцидента, те издадоха на мъжа безупречно служебно свидетелство.

До днес той работи при каринтийските приятели на децата, в ръководна функция в общежитие за непридружени непълнолетни бежанци. Законов представител на децата е провинция Каринтия, която най-късно от изследването на Мосбург е трябвало да знае за поведението на педагога. Това, че мъжът, един „застрашител“, както го нарича изследването, продължава да работи с деца, там очевидно не пречи на никого.

„Относно издаването на служебни свидетелства се препраща по компетентност към SOS Детски селища“, се казва от провинция Каринтия кратко. SOS Детски селища вижда пропуски при себе си: „Ние днес се виждаме в отговорността активно да съдействаме, че такова нещо не се случва.“

Една организация за закрила на децата, която измъчва поверените ѝ деца. Отговорни, които се скриват. Власти, които не се интересуват: Тази история е обявяване на банкрут.

При това SOS Детски селища е трябвало само да вземе себе си за образец. Когато през 2021 г. станаха известни случаи на неподобаващи действия в международни детски селища, организацията за закрила на децата създаде комисия за изясняване. На нея председателстваше Валтрауд Класнич, по-раншен политик от АНП и опитна адвокатка по защита на засегнатите лица на църквата. 150-страничният доклад третираше случаи на неподобаващи действия в Босна и Херцеговина, Непал, Перу, Шри Ланка и Уганда. SOS Детски селища го оповести открито и празнуваше своята мнима прозрачност.

По същото време две изследвания изчезнаха в чекмеджето. Този път ставаше дума за Австрия: за Мосбург и Имст.