SOS от детското селище

Педагози от каринтийското SOS Детски селища Мосбург до преди няколко години систематично са подлагали деца на неподобаващо отношение, неподобаващо затваряне, фотографирали са ги в незащитено състояние. Организацията е знаела, но е държала всички индиции и доказателства под ключ

Разследване, FALTER 38/2025, 16.09.2025

Снимката показва малко момче. То стои на детска площадка, носи тениска, но без панталон, пенисът му е оголен. Педагогът, който беше направил снимката, можеше да я вижда всеки път, когато отваряше своя личен лаптоп. Картината служеше като десктоп фон.

На твърдия диск мъжът имаше записани допълнителни снимки в незащитено състояние на малки деца, например едри кадри на момчета, които стоят във вана. След края на работното време педагогът вземаше деца със себе си в частното си жилище.

Една педагожка заключваше едно момиче три години всяка нощ само в неговата стая.

Деца бяха наказвани с отнемане на храна. Една педагожка им даваше само оризови гофрети, питейната вода тя дажбосваше. При душ тя наблюдаваше децата, „за да предотврати скрито локане“, както тя самата го формулира в протокола за дневния режим. Кранът за вода тя демонтира. Тя била хапала децата и ги подлагала на физически нарушения.

Вратите на спалните на децата бяха фиксирани с въжета. Който беше вътре, можеше да гледа навън, да излезе беше невъзможно.

И освен това имаше още деца, които бяха брутално фиксирани на пода. Стотици пъти.

Всички тези мъчения и неподобаващо отношение не са се разигравали в отдавна отминали тъмни времена. Те не са се случили и в някаква лошо прочута среда – а са се случили в средата на Австрия, в една високо уважавана институция, която се финансира с дарения, за да помага на деца: SOS Детски селища в каринтийската община Мосбург, на няколко минути с кола от Клагенфурт. Ръководителят на селището познаваше условията, толерираше ги и според изказвания и документи, с които Falter разполага, самият той беше прилагащ неподобаващо отношение.

До този извод стига едно изследване от 2021 г., с което Falter разполага и чието ужасяващо съдържание четири години беше прикривано. То все още е под ключ и беше изпратено анонимно на Falter. Авторите на изследването говорят за „система на неподобаващо отношение в детското селище“.

Едно предварително: Дали фактите и свързаните с тях обвинения, които са записани в изследването и за които Falter съобщава тук, са наказателно-правно релевантни, единствено съдилищата имат право да решават. За всички засегнати служители важи презумпцията за невинност.

В шефския етаж на SOS Детски селища изследването предизвика паника. Затова то изчезна в една папка. Управителният екип наложи „абсолютна конфиденциалност“.

„Душ-стената бива предпазливо извадена от възрастните. Всеки се душира самостоятелно с вербално указание и постоянно наблюдение, за да се предотврати скрито локане [между другото беше санкциониран и приемът на вода].“²⁰

Цитатите произхождат от изследването за SOS Детски селища Мосбург. То описва психическо, физическо, сексуализирано и институционално неподобаващо отношение към деца между 2008 и 2020 г. Извършил го е Институтът за изследване на мъжете и пола Грац

Снимка: FALTER

Но нередностите не могат повече да бъдат премълчавани и те повдигат въпроса какво се случва в SOS Детски селища – и кой там осигурява контрол.

SOS Детски селища е вид австрийско културно богатство. Всеки познава дарителските писма със зеленото лого. Първото селище откри педагогът Херман Гмайнер през 1951 г. в тиролската община Имст. Оттогава поколения от осиротели и занемарени деца израснаха в семейства на детските селища. Днес има 572 SOS Детски селища по целия свят.

Около 35 милиона евро даряват австрийците годишно на SOS Детски селища. Това, въпреки че отново и отново ставаха публични случаи на неподобаващи действия в международни детски селища. В Австрия SOS Детски селища-общността се ползва с добра репутация. С това сега е свършено.

Случките, които Falter от седмици разследва, показват задната сцена на SOS Детски селища: Между картината, която финансираната от дарения организация рисува за себе си, и бруталното ежедневие в детското селище Мосбург зее огромна пропаст.

Отговорни са не само малките зъбни колелца, но също и тричленният управителен екип: Кристиан Мозер, Елизабет Хаузер и Нора Дайнхамер, които тогава седяха на върха на организацията. Те познават изследването от години. Неговите препоръки шефският етаж според служители в по-голямата си част игнорира до днес. Те го упрекват в бездействие и застрашаване на благосъстоянието на детето.

Това не са празни твърдения, сигналоподателите доказват своите обвинения с вътрешни документи, които Falter можа да види. Изследването също не е някаква вътрешна хартия, а гарантира високо научно качество.

На заглавната му страница стоят възложителите на изследването: Хайди Фукс, тогавашна управителка на регион Юг на детското селище, значи отговорна за Каринтия, Щирия и Бургенланд, и нова в организацията. И Елизабет Хаузер, тогавашна част от управителния екип. Поръчката получи Институтът за изследване на мъжете и пола в Грац.

600 набора от данни, сред тях актове, писма, имейли и интервюта с педагожките и педагозите, анализираха авторите. В 100-страничната експертиза те разкриват безпощадно какво се е случило в интериора на детското селище Мосбург в годините от 2008 до 2020 г.: неподобаващо отношение, неподобаващо отношение, мълчание. И една патриархална, затворена система, която покрива извършители и застрашава деца.

По запитване на Falter Фукс потвърждава, че заедно с Елизабет Хаузер е възложила едно изследване. Фукс, както и Хаузер, днес вече не е в SOS Детски селища, тя е напуснала. През 2023 г. тя е напуснала организацията, казва Фукс. „По собствено желание и поради съдържателни различия с управителния екип.“

Около 80 деца между две и 21 години живеят в SOS Детски селища Мосбург. Тесни пътеки свързват 14-те жилищни сгради на обширния терен. Детски площадки, стари дървета и манеж за езда изглеждат като идилия. Но тук възникна хранителна среда за неподобаващо отношение.

„В SOS Детски селища Мосбург цареше култура, която благоприятстваше, произвеждаше, покриваше и така непрекъснато възпроизвеждаше неподобаващо отношение и преминаване на граници на няколко нива“, отсъжда изследването. То назовава експлицитно физическо, психическо, неподобаващо и институционално неподобаващо отношение.

Три лица стоят във фокуса на критиката: една бивша педагожка, един бивш ръководен служител и самият бивш ръководител на селището. Но и други служители са участвали в неподобаващото отношение към деца.

SOS Детски селища в 4600-душната община Мосбург

Ужасяващото: Неподобаващото отношение към деца не само било толерирано, то било „изисквано“ като възпитателен метод, или както беше формулирано на социално-работнически език: „Телесното неподобаващо отношение беше в голяма степен в пространство на позволение.“ Така го описва един служител на SOS Детски селища. И: „Телесното неподобаващо отношение беше нещо обичайно.“

От основаването си SOS Детски селища почиват на един прост принцип: Децата трябваше да израстват в семейноподобно, „от Бога определено жизнено пространство“, с майка и баща. Заместващата майка жертваше цялата си сила за децата. За това тя нямаше нужда от педагогическо образование: „Инстинктивна майчина любов“, както я наричаше основателят на детското селище Херман Гмайнер, беше по-важна от педагогика.

Заместващият баща беше ръководителят на селището. Той се грижеше за ред и послушание, ако трябва и с неподобаващо отношение. „Всяко селище е това, което е ръководителят на селището“, декретира Гмайнер през 1967 г. педагогическото статукво.

В Мосбург първоначалната концепция се живееше до 2020 г. На ръководните позиции седяха мъже, често без педагогическа експертиза. Жени се грижеха за децата, ако бяха претоварени, викаха мъже, които се разправяха с неподобаващо отношение – или самите те ставаха прилагащи неподобаващо отношение.

Особено впечатляващо показва това случаят на една дългогодишна майка от детското селище. Тя тормозеше и измъчваше децата. Жената живееше в началото на 2000-те години заедно с четири деца, за които беше отговорна като най-близко лице, в къща 16. Едноетажната 70-годишна постройка с тъмно байцован балкон стои в края на комплекса. Там тя била „изолирала“ децата от останалата част на селището.

Майката от детското селище заключваше децата в техните стаи. С въжета тя фиксираше вратите така, че те да се отварят само колкото една цепнатина. Самите стаи бяха оскъдни, тяхното бедно обзавеждане се обосновава във вътрешни документи с това, „че децата очевидно чупят всичко“.

Поведението на децата майката от детското селище санкционираше с отнемане на храна. За наказание имаше само оризови гофрети и вода. Но дори и водата беше „строго лимитирана“, както протоколира една семейна помощничка, която работеше в къща 16. Кранът за вода беше демонтиран, за да не могат децата да пият „без надзор“. При душ майката от детското селище наблюдаваше децата, „за да предотврати скрито локане“.

Детските стаи, така се чете в служебната бележка на PmsLF# N2, били заключвани от PMA# F8 с въжета, така че „детето наистина да може да гледа навън, но да не може да напусне помещението“¹².

Снимка: FALTER

Джобовете на панталоните на децата тя зашиваше, вероятно от чист тормоз. Ако децата се напикаеха през нощта, те бяха наказвани сутрин и трябваше сами да носят прането в пералното помещение.

В изследването майката от детското селище, базирано на изказванията на колеги, се описва като „страхлива личност с явна склонност към принуда, липса на прозрение и висок перфекционизъм“. Нейната педагогика беше „насочена към господство над децата“.

Протоколите на нейния дневен режим са „правилник на репресиите“, както нейният началник, ръководителят на детското селище, отбеляза в актовете. През 2008 г. той състави бележки за „лишаване от свобода, контрол и занемаряване на децата“ от неговата служителка. Той знаеше за страданието на децата. Не предприе нищо, напротив: С години той игнорираше вътрешни оплаквания и прикриваше делата на педагожката. Заключването на децата той смяташе за изпитано възпитателно средство, така гласи изследването.

Едва под натиск отвън той се намеси. Педагози от обществената детска градина и основното училище се обърнаха към него „предвид изпълненото с насилие поведение“ на майката от детското селище.

След това той след дълго колебание прекрати служебното правоотношение със служителката – и ѝ издаде безупречно служебно свидетелство. Така тя благодарение на неговата помощ бързо си намери отново работа – в една държавна детска градина. Причината за напускането ръководителят премълча пред колегите. Той никога не подаде сигнал срещу педагожката.

Тя имаше право, въпреки че вече не работеше за детското селище, да продължава да посещава децата. Едно момиче, на десет години, „се върна от едно от тези посещения явно раздразнено и показваше психосоматични симптоми, които (…) оставиха момичето да се върне в стари и мислени за преодолени модели на справяне“, както се казва в изследването. Детето разви „патологично хранително поведение“ и се напикаваше. Нейната нова майка от детското селище се обяви срещу посещенията на нейната предшественичка.

Шест години по-късно двама младежи в областната болница Клагенфурт съобщиха за неподобаващо отношение от същата педагожка. При един здравен преглед те разказаха как преди години са били подлагани от жената в детското селище на физически нарушения, хапане и неподобаващо затваряне. Болницата предаде информацията на властите. Прокуратурата прекрати разследванията според изследването отново.

За момичето, което беше ретравматизирано от посещенията на нейната бивша майка от детското селище, неподобаващото отношение не свърши. Също и новата заместваща майка продължи да я измъчва. От 13-ата до 16-ата ѝ година тя заключваше младежката всяка нощ. Причината: „Трудности да държи под контрол своите нагони“.

Заключената врата трябваше да попречи на младежката „скрито и незабелязано да се качва в леглото при своя съквартирант“, както се казва в документите на педагожката. Един дългогодишен служител критикува мярката в интервю за изследването: „Процедурата показва, че служителите, преди да се занимаят с тематиката, просто затварят вратата и заключват децата.“

Лишаване от свобода, недохранване и садистични наказания бяха само част от неподобаващото отношение в Мосбург. Един педагог бил нарушил интимната сфера на децата. Колко дълго мъжът е работил в селището, не става ясно от записките. В средата на 2010-те години той във всеки случай беше тук като педагогически ръководен служител.

Лишаването от свобода като форма на психическо упражняване на неподобаващо отношение се намира и в други документи на различни деца и младежи. Някои деца по време на своя престой в SOS-КД Мосбург отново и отново са били изложени на нови, различно разположени форми на неподобаващо отношение, чрез което те в продължение на често дълги периоди от време са били ограничавани в своето индивидуално развитие (както телесно, така и когнитивно и душевно). Свързването на изключително неблагоприятни и рискови фактори на развитие с висока вероятност е допринесло за психосоциални и когнитивни увреждания от страна на засегнатите деца.

Обвиненията срещу него тежат тежко. Неговият началник, ръководителят на детското селище, състави множество служебни бележки, например за събитията, които са се разиграли в италианския ваканционен лагер Калдонацо. Там от 1953 г. стои лагер за деца и младежи от SOS Детски селища в цяла Европа.

Четири часа път с кола от Мосбург могат тук деца и младежи да прекарват своите летни ваканции. Те спят в бунгала или в големи палатки с двуетажни легла. Езерото Калдонацо лежи пред вратата. Част от лагера се намира в центъра на италианската община, той се обозначава като „оазис на спокойствието“. Една стена трябваше да предлага защита за децата.

През 2016 г. служителят фотографира в лагера голи деца. Той записа снимките на своя личен лаптоп. Кадрите показват момчета във вана „заснети в едър план поединично“, отбеляза ръководителят на детското селище в своите актове. Снимките направиха впечатление и сред персонала. Една педагожка съобщи за снимките. Но обвиненият педагог омаловажи снимките: „Заради чифт снимки сега искат да ми сложат примка“, бил казал той на една служителка.

Не само ръководителят на детското селище знаеше за снимките, също и йерархичното стъпало над него, тогавашното управително ръководство на регион Юг, беше информирано. Отговорните омаловажиха снимките като „неприемливи грешки“. „Фон с неподобаващи материали“ обаче не бил налице, пише управителното ръководство в едно вътрешно становище.

Според юристката Барбара Шлосбауер от звеното за сигнали Stopline подобен инцидент въпреки това е трябвало да бъде съобщен. С един запис в незащитено състояние на непълнолетно дете като фон на десктоп е била прекрачена граница, казва тя. Дори само за да се изясни застрашаване на благосъстоянието на детето. Също и директивите на SOS Детски селища предписват съобщаване до компетентната помощ за деца и младежи.

Шефът никога не съобщи за служителя, не подаде и сигнал.

Мъжът, така се казва по-нататък в изследването, „създавал ситуации“, в които бил сам с децата. Според протоколи от разговори едно момиче в лагера Калдонацо се съблякло пред него „долу“. По-късно педагогът излязъл с детето за ръка от бунгалото. Момичето нямало нищо по себе си. Отново и отново той според изследването вземал деца в скута, втренчвал се в тях или ги придружавал при душ.

Едно момче от къща 4 той „многократно“ вземал със себе си у дома, „когато имаше кризи или конфликти, също и през нощта“, отбеляза ръководителят на детското селище в своите актове. Освен това той предлагал на деца да правят домашните сами при него в офиса. Запитан за това, мъжът се защитавал: Децата толкова обичали да идват при него.

Една служителка „вече не можеше да гледа“. Тя отклоняваше децата с други дейности, за да попречи те да се приближават до мъжа. „По този начин се опитвах да защитя децата.“

Няма доказателства, че в частното жилище на педагога е имало неподобаващи действия. Авторите на изследването говорят за „рискови констелации“ за децата, които служителят бил създал. Той освен това бил използвал своята ръководна функция, за да прикрие обвиненията. Така приемните родители на едно дете, което беше само с него в неговото жилище, нямаха право да узнаят нищо за „подозрението за неподобаващи действия“, както доказва една служебна бележка. Шефът на детското селище също знаеше за това.

„PFK# R5 е записала на своя личен лаптоп снимки от Калдонацо, сред тях са пет снимки, на които [момче, Kd_04] (7) и [момче, Kd_05] (4,5) са изобразени в незащитено състояние. Момчетата стоят или лежат във вана и са заснети в едър план поединично. На една снимка [момче, Kd_04] е изобразено на детската площадка с тениска и без панталон, тази снимка PFK# R5 е използвала като десктоп картина на лаптопа.“

Снимка: FALTER

Случките от Мосбург нямаха правни последици и за този педагог. През октомври 2016 г. той се раздели по взаимно съгласие с детското селище – също и той получи издадено безупречно служебно свидетелство. Вътрешно беше уверено, че прекратяването няма нищо общо със записите в незащитено състояние на личния лаптоп.

Шефът на селището искаше бързо решение и никакво изясняване. Той нито подаде съобщение до помощта за деца и младежи на провинцията, нито потърси външна помощ или супервизия. Когато един служител го предупреди за неговото задължение да подаде сигнал, той игнорира това и омаловажи обвиненията за неподобаващи действия.

На ролята на ръководителя изследването посвещава много страници. Неговите родители сами бяха израснали в едно детско селище. Традиционни, отдавна отживели и педагогически „крайно съмнителни“ схващания той непоколебимо продължил да прилага. Той се описва като патриарх, като „властово ориентирана личност, която е заключвала и контролирала детското селище“. Той имал репутацията да бъде „недосегаем“, неговата дума беше закон.

С кръга на пионерите на детското селище той бил добре свързан. На неговата офисна стена висяха, точно до разпятието, снимки на основателя на детското селище Херман Гмайнер и Хелмут Кутин, дългогодишния президент на SOS Детски селища International. Своята работа ръководителят на детското селище Мосбург получи без педагогическо образование – уж, така предполага един служител в интервю за изследването, поради неговите връзки с Кутин.

Пред неподобаващото отношение от неговите служители той стоеше безучастно. Той знаеше за него, прикриваше го и самият той бил подлагал на неподобаващо отношение. Според изследването той разбиваше врати, удряше деца и ги заплашваше. Един служител го изрази така: Ръководителят имаше „лиценз за неподобаващо отношение“.

При неговия режим фиксирането на деца, значи изпълненото с насилие задържане и притискане надолу от един или повече възрастни, било педагогически консенсус – също и това беше документирано стотици пъти.

Опитите на куражлии колеги да обърнат внимание върху поведението на техния началник се проваляха. Който се опълчеше, усещаше властта на шефа на селото. Никой нямал достатъчно смелост да направи това публично, бива цитиран един педагог в изследването. „Когато нещо не му харесваше, тогава той смъмряше хората. (…) Колкото по-дълго беше в селото, толкова по-нарцистичен и холеричен ставаше.“

Неговата система започна да се руши едва през 2020 г. Отново импулсът дойде отвън.

Едно бивше дете от детското селище упрекна ръководителя на селото в неподобаващи действия в лагера в италиански Калдонацо. Той беше обвинен и освободен от длъжност от SOS Детски селища. Поради липса на доказателства не се стигна до процес срещу него. Но обаче срещу неговия бивш възпитаник, когото той обвини в клевета. Съдебното производство ръководителят спечели на първа инстанция, присъдата обаче беше отменена при обжалването. „Доказателствената база не беше достатъчна за осъждане“, казва говорител на Върховния областен съд Грац по запитване на Falter.

Работата си ръководителят на селото все пак загуби. Официално, защото е нарушил вътрешни директиви.

Разследванията разтърсиха отговорните. Бивши служители се обадиха, анонимно писмо с нови обвинения достигна до организацията. Също и записите в незащитено състояние на лаптопа на педагогическия ръководител отново излязоха на дневен ред. Прокуратурата Клагенфурт разследва заради обвиненията, както техният говорител Маркус Киц потвърди пред Falter. До повдигане на обвинение не се стигна. Прокуратурата прекрати производствата.

Провинция Каринтия наложи през май 2020 г. временно спиране на приема. Благосъстоянието на обгрижваните деца трябваше да бъде осигурено, нови деца вече нямаха право в Мосбург. Навън от това не излезе нищо.

Новото управително ръководство Юг, Хайди Фукс, искаше да изясни обвиненията за неподобаващо отношение в Мосбург и инициира през април 2020 г. едно изследване. Три месеца по-късно тя възложи заедно с управителката на SOS Детски селища Елизабет Хаузер на Института за изследване на мъжете и пола Грац разследването.

Но вместо най-сетне да разчистят, отговорните пъхнаха изследването в чекмеджето. „Първоначално имах честното впечатление, че ще има готовност да се променят нещата“, казва авторката на изследването Ели Скамбор по запитване на Falter. Тя дори можа да представи резултатите пред ръководни кадри. Но надеждата за структурна промяна трая само кратко. Скоро изследването изчезна на едно криптирано устройство.

Все пак: При някои служители на SOS Детски селища прикриването предизвиква критика. Във вътрешни документи, с които Falter разполага, един педагог се оплаква от липсата на прозрачност и липсващата воля за изясняване на всички нива. Един друг служител упреква управителния екип в разговор с Falter в бездействие. „Реакцията на управителния екип беше много незадоволителна. Мерките бяха козметични. В голямото не искаха да променят нищо“, казва той.

„Изследването беше част от един цялостен процес на изясняване, служеше за вътрешен анализ и не беше предвидено за външна публикация“, се казва в едно писмено становище на SOS Детски селища по запитване на Falter. И по-нататък: „Познания от изследването (…) показват, че в обект Мосбург са се случили грешки и не винаги сме могли да осигурим безупречно защитата на децата.“

Резултатите от изследването били споделени с ръководните кадри в обекта и „са влезли в цялостни мерки за по-нататъшно развитие в обекта“. Пропуснатите съобщения били наваксани, разделили са се с ръководни кадри и са изяснили обвиненията. В Мосбург били направени структурни промени и били конципирани нови форми на обгрижване. „От името на SOS Детски селища аз се извинявам на всички засегнати лица, на които е било причинено страдание“, казва управителката Анемари Шлак.

На институционално ниво обаче малко се е случило. Една важна препоръка на изследването, открито отношение към случките от Мосбург, не беше осъществена, казват служители. Тук SOS Детски селища прави точно това, от което изследването предупреждава: Институцията премълчава своите грешки и задържа информация, вероятно от страх от загуба на имидж и дарения, пред собствените си хора.

Тоталната липса на прозрачност, която в изследването на Мосбург се идентифицира като огнище за неподобаващо отношение, превръща детското селище и неговите там настанени семейства в затворени системи. Никой нямаше право да узнае какво се случва зад привидно здравите фасади.

Смесицата от строги, патриархални йерархии, претоварване, липсващата възможност безопасно да се съобщават посегателства и една педагогика, която почива на господство, правеха ежедневието за децата изтезание. Модерни педагогически концепции и директиви имаше „само на хартия“, както изследването доказва. В практиката те не пробиваха.

Тези съмнителни структури на детските селища отдавна са научно доказани. Всъщност организацията от години би трябвало да е сенсибилизирана. Историкът Хорст Шрайбер изследва през 2014 г. – също по поръчка на SOS Детски селища – неподобаващото отношение в селищата от 1950 до 1990 г. Неговото заключение: Патриархалните селища благоприятстват психическо, физическо и тежко физическо посегателство. При справянето с обвинения трябва да се констатира една „голяма неспособност“ на SOS Детски селища. На засегнатите лица многократно не се вярваше, вината се търсеше в жертвите, разобличителите не получаваха подкрепа и бяха възприемани като бреме.

„Телесното неподобаващо отношение беше нещо обичайно и аз вярвам, че колегите са възприели и нерефлектирали предварително даденото.“ (Int_01)

Как можа да се случи всичко това? Защо на децата от Мосбург в продължение на толкова много години им беше причинявано неподобаващо отношение? Защо помощта за деца и младежи не се намеси? И защо провинция Каринтия, задължена по закон да контролира селищата, не помогна на децата от тяхната бедствена ситуация? Според изследването властите са допринесли за това, „че системата на неподобаващо отношение в SOS Детски селища Мосбург можеше дълго време да съществува“. Тези тежки обвинения вероятно ще трябва да имат и политически последици.

Защото най-малкото в случая на една прилагаща неподобаващо отношение майка от детското селище „прозрения в писмената кореспонденция“ биха позволили заключението, че той както от специализирания отдел на областната управа – отдел закрила на детето/помощ за деца и младежи – така и от страна на детското селище не е бил открито изяснен. Една служителка описва отсъствието на властта така: „Специализираният отдел беше като мъгла и не пое своята отговорност.“

Помощта за деца и младежи на провинцията с години е преглеждала нередностите. Тя едва „през 2020 г. е била информирана за това“, както се казва в едно становище. Защитата на засегнатите деца не е могла „в тогавашния момент да бъде цялостно“ осигурена. Признание за вина това не е.

Властта си измива ръцете с детското селище. Това, че не е имало съобщения до помощта за деца и младежи, било „педагогическо нарушение“. След ставането известно на обвиненията помощта за деца и младежи сама се евалуирала. Провал на собствените контролни механизми властта не признава. SOS Детски селища Мосбург също било проверено. Патриархални ръководни структури, остарели педагогически концепции, липсващи професионални стандарти и една недостатъчна прозрачност довели до неподобаващото отношение към децата.

А propos прозрачност: Областният орган, онази контролна инстанция, която трябва да надзирава благосъстоянието на децата в Мосбург, изобщо не разполага с изследването на Мосбург.